Лондон спасява най-големите банки с 50 млрд. паунда

Великобритания обяви планове да инжектира 50 млрд. паунда (87.2 млрд. долара) в най-големите търговски банки на страната. Освен тази финансова помощ, Банк ъф Ингланд (Bank of England) ще отвори кредитна линия от 200 млрд. паунда за редица банки, между които Роял Банк ъф Скотланд (Royal Bank of Scotland), HSBC и Барклис (Barclays).

Британският финансов министър Алистър Дарлинг ще обяви в сряда подробностите за спасителен пакет, който позволява да се използват пари на данъкоплатците за изкупуване на дялове от най-големите банки в страната.

Инициативата има цел да стабилизира финансовата система, като даде на банките, които обикновено разчитат на световните пазари, по-голям достъп до свежи пари.

Решението на Лондон идва след няколко дни на изключително напрежение за британски банки, някои от които загубиха близо 50% от пазарната си стойност. "Извънредното положение изисква смели решения", коментира ситуацията британският премиер Гордън Браун.

Мерките бяха взети ден, след като акциите на някои британски банки паднаха рязко. HBOS загуби 42% от стойността на акциите си, докато тези на Роял Банк ъф Скотланд паднаха с 39%.

Австрия и Испания също подпомогнаха финансовите си сектори, като гарантираха банковите депозити до 100 000 долара.

Британският премиер Гордън Браун нарече предложения пакет от мерки "смело и дългосрочно" решение, което ще засегне сърцевината на проблема. Той заяви, че времената са много трудни и изискват необичайни решения. Това не е време за конвенционални решения и догми, каза той.

Правителството, което инвестира в банките и на практика частично ги одържави, се надява, че това ще успокои хаотичния финансов пазар.

Пакетът от 50 млрд. паунда или еквивалент на 2 хил. паунда на всеки данъкоплатец, е важен момент за премиера и правителството.

Очаква се, правителството да вземе пакет от преференциални акции във водещите банки.

Това няма да му даде право на глас в управлението на институциите и наблюдатели смятат, че правителството няма да се меси във всекидневната работа на бизнеса.

Доверието на паричните пазари рухна, след като банките спряха да отпускат кредити една на друга, поради опасения, че няма да могат да възстановят парите си.

Срив на стоковите борси

Борсите в Азия са на ръба на краха. Индексът Никей на Токийската фондова борса падна днес с 9.38 на сто - най-голямото понижение от "черния понеделник" през 1987 г. Ситуацията е аналогична и на останалите финансови пазари в Източна Азия, които са регистрирали сериозни спадове от порядъка на няколко процента.

В Хонг Конг индексът Hang Seng се понижи с 6.2%, а основният индийски фондов индекс се срина с 8%.

Европейските и азиатските стокови борси пък тръгнаха рязко надолу, след като стана ясно, че рецесията, причинена от световната финансова криза, ще продължи по-дълго от очакваното.

В Лондон индексът FTSE 100 падна в ранните часове със 7%. Във Франция Cac 40 загуби 8%, а германският Dax – 6%.

Половин милион белгийци на загуба заради кризата във Фортис

Над 500 хиляди белгийци са загубили част от спестяванията си заради проблемите на най-голямата банка в страната Фортис (Fortis), която бе спасена от фалит след намесата на правителствата на Белгия, Холандия и Люксембург, информират белгийски медии.

Сгромолясването на Фортис предизвика истинско земетресение за мнозина по-дребни вложители, закупили от много популярните до неотдавна акции на Фортис. Оказва се, че тези акции са били едни от най-търсените в страната - заради свързваната с тях сигурност и заради високия дивидент, който са носили. Доста белгийски семейства разчитаха на дивидентите на Фортис и живееха от тях, отбелязват белгийски банкови експерти.

Междувременно белгийският министър на финансите Дидие Рейндерс съобщи, че гаранцията за спестяванията в банките в Белгия ще се увеличи до 100 000 евро от сегашните 20 000. Това е два пъти повече от взетото вчера решение от европейските министри на финансите да бъдат гарантирани 50 хиляди евро от спестяванията в Европейския съюз като цяло.

Фед и европейските централните банки свалиха лихвите

Водещите централни банки в света предприеха мащабна координирана операция по понижение на лихвените проценти в опит да стабилизират финансовите пазари и да облекчат ефекта от кредитната криза, предадоха в сряда информационните агенции.

Трезорите на САЩ, еврозоната, Канада, Швеция и Швейцария намалиха основните си лихвени проценти с 0.5 процентни пункта. Централната банка на Япония не е взела участие в операцията, тъй като лихвата в страната е прекалено ниска, но изрази мнение, че подкрепя действията. Освен изброените централни банки, понижение на лихвения процент бе извършено и в Китай.

Лихвеният процент в САЩ слезе до 1.5 на сто, Европейската централна банка смъкна базовата лихва в еврозоната до 3.75 на сто, в Канада – 2.5 на сто, във Великобритания - 4.5 на сто. Шведската централна банка свали лихвата на 4.25 на сто, а в Китай ставката е 6.93 на сто.

В съобщение на Фед се казва, че "излизащите икономически данни предполагат, че икономическата активност е спаднала значително през последните месеци. Освен това увеличаването на нестабилността на финансовите пазари вероятно ще доведе до допълнителни ограничения на разходите“.