Лукашенко – последният европейски диктатор

Фалшифицирани резултати, стотици пребити и тероризирани, между 250 и 400 задържани демонстранти, опозиционни лидери в неизвестност  –  това е равносметката на президентските избори в Беларус седмица след провеждането им на 19 март.

Необезпокояван от нея, както и от критиките на ЕС, ОССЕ, САЩ и редица правозащитни организации, Александър Лукашенко се яви в събота вечерта по руския национален канал НТВ, за да благодари “официално и лично за подкрепата на Москва”.

Той наблегна на близките отношения между двете страни. “В света не съществуват други две държави, които да са така тясно свързани една с друга като Русия и Беларус”, започна патетично Лукашенко, за да завърши логично с извода: “Всъщност ние живеем в една и съща държава.” 

Между въведението и поантата диктаторът увери руската обществнеост и Кремъл, че “ако Русия има някакъв проблем и Беларус може да помогне, то ние ще си дадем и последната дреха за вас.”

По повод ситуацията в Минск, Лукашенко изказа твърдата увереност, че “експанзионните планове на Европейския съюз са се провалили”. По-нататък в речта си той изрази “отвращение от опитите на т.нар. опозиция, която според него е една прозападна подлога, да дестабилизира Беларус и по този начин братска Русия.”

“Проблемното възрастно дете” на Путин сериозно мисли това, което сподели от екрана с многомилионната руска публика. И не от сега. Името на последния европейски диктатор всъщност на белоруски е Аляксандар Рыгоравiч Лукашэнка. Той го порусчва съзнателно на Александр Григорьевич Лукашенко още в годините на СССР като директор на совхоз и партиен секретар в КПСС. 

По време на преврата срещу Горбачов, Лукашенко подпомага руските КГБ-среди, а 15 години по-късно остава (след падането на Милошевич) последният управляващ комунистически деспот от руслото на стария съветски гард. Белоруският президент е очевидно необходима карта в политическия покер на Кремъл със Западна Европа, колкото и проблеми да създава с недисциплинираността и своенравието си на кръга около Борис Елцин и впоследствие на този около Владимир Путин.

От 1994 г. Лукашенко е президент на Беларус. За себе си скромно казва, че се счита за практически ученик на Примаков. И като такъв има двама идоли – Хитлер и Сталин. От последните двама притежава оригинални трудове и лични записки, аксесоари от Втората световна война, подписани от двамата диктатори. Тази уникална собствена колекция Лукашенко поднася с неприкрито благоговение пред погледите на западни журналисти и политици в малкото моменти на срещи с тях в Беларус през 12-те години на диктатурата му.

Той е единственият депутат на белоруския парламент, гласувал срещу отделянето на независима Беларус от СССР. Факт, с който Лукашенко се хвали с изумителна убеденост в собствената правота и политическата си стойност.

През1994 г. посредством кампания, финансирана със съмнителни средства, според доклада на ОССЕ и Държавния департамент на САЩ, Лукашенко се добра до властта, като поведе пропаганден поход с клевети и инсинуации в публичността срещу легитимния държавен глава, президента на парламента Станислау Шушкевич. В резултат на което бившият директор на совхоз стана първият президент на страната.   

Първите действия през 1994 г. на белoруския президент бяха насочени срещу свободната преса и всички важни, прозападно ориентирани групи и личности. Лукашенко забрани финансирането на политически, социални и независими граждански проекти от европейски фондации, като затвори и изгони от Беларус дори немската социалдемократическа фондация “Фридрих Еберт”, която финансира и консултира леви проекти - социалдеморкатически и социалистически.

Следващата стъпка в управлението му бе да върне символите на СССР като държавни в Беларус. Лукашенко забрани с няколко указа след 1995 г. свободата на словото и печата, спря всички приватизационни процеси и от 1996 г., след като се обяви за “единствения неокейнсианец на практика”, развива кампания - в която беше подкрепен от хардлайнерите в Москва - за възстановяване на СССР “поне в рамките на Русия, Украйна и Беларус”.  

С отново създадени пионерски и комсомолски организации и чрез задължителното преподаване на предмета “Държавна идеология на Беларус“, бившият партиен секретар експлоатираше носталгията по “времената на Ленин” след резките икономически промени в началото на 90-те. Така той успя след крушението на провалената формула “СССР“ да обвърже развитието на Беларус с нихилистичното, обременено от променените социални условия след разрухата на комунистическия блок, население. От онова, което Лукашенко направи с Беларус за следващите години, произлезе един вид Куба на територията на Европа, държава, изолирана в особен комунистически вид национализъм и обречена на собственото си абсурдно съществуване, с изгледите да се сбогува окончателно с историята и мястото си на континента. 

За 12 години Лукашенко разви интензивни контакти с редица държави в арабския свят и Азия, които са под наблюдение от американския Държавен департамент заради това, че поддържат и изграждат терористични групи. Допълнително укрепи връзките с комунистически терористични латиноамерикански групи, с Милошевич и, разбира се, с Либия, Северна Корея и Куба. Фактът, че Беларус търгува с тези страни с оръжие не стои под съмнение и поставя въпроси, чиито отговори не са много сложни.

Сред белоруското население Лукашенко наложи всеобхватна атмосфера на страх и апатичност. След референдума на 17 октомври 2004 и след изборите на 19 март 2006 светът стана пряк свидетел на методите на диктатора. И сега, както тогава, мирно демонстриращите пред резиденцията му граждани бяха пребити от силите за сигурност, а опозиционни лидери и политици хвърлени в затвора. Тогава беше затворен Минският свободен хуманистичен европейски университет и арестувани дузина преподаватели, а през изминалите 8 дни и нощи са стотици публично пребитите,  затворени или измъчвани студенти, заловени по време на мирните бдения. Тогава заради несъгласието им с фалшифицираните 76,8% в подкрепа на нов мандат на диктатора,  а през изминалите дни заради фалшифицирания изборен резултат от 82,6% в полза на Лукашенко. Тогава и сега западните наблюдатели определиха референдума и изборите с една дума – фарс.  

Че не е фарс белоруската действителност за преживяващите я ежедневно, говорят следните факти: от 2000 г. насам Лукашенко нарежда сплашването, отвличането и убиването на опозиционни лидери. Виктор Гончар и Юри Шаренко са сред известните му жертви, като по тези две убийства се възпрепятства дори формално следствие. След това изчезна либералът Анатоли  Красовски, докато създаваше нова партия. Той беше един от малкото бизнесмени в страната, изказвал се многократно критично за Лукашенко и положително за предимствата на капиталистическите пазари, спечелил много симпатизанти за реализиране на свободна пазарна икономика. Беше ликвидиран журналистът Димитрий Саваридски, осмелил си да разследва Лукашенко и кръговете от КГБ, които го поддържат.

През късната есен на 2004 г., само дни след погрома над мирните демонстранти в Минск, имаше ново убийство – намерена беше с прерязано гърло в дома ѝ известната разследваща журналистка и член на редакцията на вестника на независимия профсъюз “Солидарност“ (името говори за търсената символичност с Полша през 80-те години), 44 -годишната Вероника Черказова. Пребити и заловени по време на демонстрациите и тогава, както сега, са десетки белоруски журналисти, участвали като наблюдатели на мирните протести, а под палките на полицаите попаднаха и малцината допуснати чуждестранни журналисти.

Сега са задържани грузински, украински и полски оператори и журналисти, тогава най-известната жертва стана операторът на независима руска либерална телевизия, предаваща през нощта в ефир, Павел Шеремет - брутално пребит и влачен часове из улиците от силите за сигурност, доведен до обезобразяване.

Тези дни са задържани 250-400 души. През есента на 2004 г. арестуваните бяха  50 – 100. И сега, както тогава, мнозинството от тях се намира в неизвестност или във високо охранявани затвори «в предварително следствие“. Сега е арестуван (отвлечен) лидерът на белоруските опозиционни социалдемократи Александър Козулин, тогава бяха пребити опозиционните лидери Анатоли Лебедко и Николай Статкевич, и въпреки налични тежки открити рани, без право на медицинска помощ държани под арест. Каква ще е съдбата на Козулин - още не е известно.

Тогава Лукашенко уволни КГБ шефа в Беларус, Леонид Ерин. Поради опитите на Ерин да излезе и разговаря с мирните демонстранти и усилието му да предотврати кървава разправа с гражданите, събрали се с хиляди из улиците на Минск и пред дома на Лукашенко. Сега бяха свалени от постовете им двама от шевовете на силите за сигурност - заради отказа им да изпълнят заповед да стрелят по мирно демонстриращите през нощта срещу 25 март – националният празник на Беларус, денят в който е обявена през 1918 г. независима Беларус.

Лукашенко се кълнеше по време на предизборната си кампания през февруари,  че няма да допусне, каквото и да му струва, развитието в Украйна и Грузия да сполети Беларус. След събитията през октомври и ноември 2004 г. Съветът на Европа издаде регистър на изчезналите по време на режима на Лукашенко политици и възложи на извънредна комисия с участието и на ОССЕ, разследване на място в Беларус. И сега ЕС предлага да се състави подобна комисия.

Преди два дни САЩ и ЕС наложиха на Беларус санкции, аналогични на онези, обявени от тях през зимата на 2004 г. Тогава се изработи и обща стратегия за подпомагане демократичните реформи в Беларус и гражданските инициативи за мирна смяна на системата. Макар на тези избори да показва известен резултат, очевидно този подход не е достатъчен. Отворен въпрос пред западните демокрации остава как да се справят с Лукашенко, предвид редица настоящи фактори в ЕС,  който преживява вътрешни реформи и кризи, но най-вече предвид политиката на Кремъл в региона  и  настоящата следизборна ситуация в съседна Украйна.