Магистратите отчетоха въведена система за случайно разпределение на делата

Близо 90 процента от делата в българските съдилища се разпределят на случаен принцип, установи изненадващо Висшият съдебен съвет (ВСС), който прие в сряда доклад на постоянната си комисия по “Научно осигуряване и информационни технологии”.

Проверката бе разпоредена след срещата на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева с членовете на ВСС миналия месец, когато тя алармира за опасността да ни бъде наложена предпазна клауза за правосъдието и вътрешния ред. Една от критиките на Еврокомисията е, че в българското правораздаване още не е въведен принципа на разпределение на делата по случаен принцип, което дава възможност за корупция и уреждане на дела.

България е забавила с две години изпълнението на това изискване, според мониторинговия доклад на ЕК от 2005 г., в който се казва, че това е трябвало да стане още в края на 2004 г.

При проверката на комисията обаче близо 90% от съдилищата в страната са отчели пред ВСС, че делата им се разпределят на случаен принцип, като 34% от тях използват специален софтуер за тази цел. Три съдилища, сред които Окръжен съд – Варна, не са подали информация.

Близо 8% от съдилища са признали, че не са въвели системата, но по информация на комисията това е така, защото там има твърде малко съдии.

Информацията въодушеви членовете на ВСС и основно зам.-главния прокурор Христо Манчев, който предложи информацията да бъде веднага изпратена в Брюксел.

Тя ще бъде изпратена по официален път и на правосъдния министър Георги Петканов, който от своя страна трябва да запознае кабинета с радостната новина.

Дадоха 8 дни на ВСС да се изкаже за ГПК

Председателят на ВСС в качеството си на министър на правосъдието Георги Петканов даде срок до 20 април на членовете на ВСС да дадат мнение и препоръки за новия проект на Гражданско-процесуален кодекс.

Въпреки, че по-голямата част от членовете на съвета съобщиха, че не са чели законопроекта, магистратите бяха готови да гласуват, че са се запознали с него.

Краткия срок бе мотивиран от Петканов с малкото време, с което разполага вносителят на проекта - Министерски съвет. Проектът трябва да бъде одобрен от кабинета до 20 април. До тогава ще бъде чакана и позицията на ВСС.

Председателят на комисията по Европейска интеграция и шеф на Апелативен съд – София първи протестира срещу прибързаното даване на становище.

“Следващият път от ЕС ще ни питат дали ни е дадена възможност да се запознаем с този текст. Вчера е дошъл проектозакона, според мен трябва да ни се даде малко време да се запознаем с него преди да гласуваме”, каза Стайков.

Правосъдният министър каза, че магистратите ще бъдат поканени да си кажат мнението и след като ГПК влезе в парламента.

“Нямаме месец или два. Такова е положението. ЕС го иска”, обясни Петканов.

Преди около месец шефът на Апелативен съд – Пловдив Радка Петрова разкри, че ЕС не иска да се бърза с приемането на нормативните актове, особено на по-големите процесуални закони. Тогава тя обясни, че изпълнителната власт изкривява информацията, постъпваща от Брюксел.

Проектът за нов Наказателно-процесуален кодекс, който ще влезе в сила на 29 април, бе раздаден на членовете на ВСС около час преди да бъде внесен за разглеждане от Народно събрание.