Магистратите с резерви към права на парламента да освобождава шефове в съдебната власт

Министърът на правосъдието Георги Петканов и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров и на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев се възпротивиха срещу предлаганите от управляващото мнозинство промени в конституцията, които ограничават правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) в полза на правосъдния министър. В петък те бяха изслушани в комисията за промени в конституцията заедно с шефа на Националната следствена служба Ангел Александров, зам.-главния прокурор Христо Манчев, новоизбрания главен прокурор Борис Велчев, представителя на президентската институция Пламен Киров и омбудсмана Гиньо Ганев.

Петканов бе категоричен, че правосъдният министър няма нужда да бъде буфер между магистратите и кабинета при предлагането на бюджета на съдебната власт. Оставете ни поне възможността един месец да мечтаем, допълни и шефът на ВАС Константин Пенчев като допълни, че така или иначе всяка година Министерският съвет “орязва” предложеното от ВСС финансиране на съдебната власт.

И Петканов, и висшите магистрати настояха за прецизиране на текста, според който правосъдният министър прави предложение пред ВСС за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистратите. Така излиза, че само той може, а главният прокурор например не, коментираха текста Пенчев и Григоров.

По време на изложенията си, върховните магистрати се спряха и на факта, че заложената промяна в конституцията, която предвижда изслушване на шефовете на ВАС, ВКС и на главния прокурор в парламента няма да постигне търсената прозрачност и отчетност. Те се мотивираха, че върховните съдии могат да отчетат само своята дейност и е по-добре този отчет да се прави от министъра на правосъдието, който по закон има правомощието да събира отчет за дейността на районните съдилища. Нашите структури, за разлика от прокуратурата, не са йерархични, обясниха на депутатите Константин Пенчев и Иван Григоров.

Шефът на НСлС Ангел Александров пък постави въпросите какво се случва, ако докладите на висшите магистрати не бъдат приети от Народното събрание и какъв е срокът, в който те трябва да бъдат представени.

В становищата си, всички гости на заседанието подложиха на критика заложената в промените процедура за “импийчмънт” на главния прокурор и шефовете на върховните съдилища.

Излиза, че 17 членове на ВСС не могат да ме освободят, но мнозинство в парламента от 2/3 може. Така не облекчавате нещата, а ме бетонирате, обясни на депутатите шефът на ВАС Константин Пенчев.

Не е редно един орган да предлага и да взема решение, беше мотивът на шефа на ВКС Иван Григоров. По думите му е за предпочитане народните представители да използват процедурата, предвидена за президента, която предвижда крайното решение да бъде взето от Конституционния съд. Такова беше първоначалното предложение за процедура на конституционалиста от БСП Георги Близнашки.

Новоизбраният главен прокурор Борис Велчев също предложи на депутатите да помислят върху този вариант, както и върху възможността парламентът да сезира ВСС в случай на предсрочно отстраняване на шефовете на прокуратурата и върховните съдилища. В аргументите пред комисията Велчев попита дали ако, не дай си боже, главният прокурор е в кома от година и половина, или от три години е дървосекач в Канада - което се включва в определението за трайна фактическа невъзможност за изпълнение на функциите - Народното събрание ще промени този факт, ако по политически причини не успее да събере 2/3 мнозинство за освобождаването му. Подходът е неправилен, въпреки че идеята е добра, допълни Велчев.

Той обясни още, че Народното събрание за втори път променя конституцията по отношение на имунитетите и едва ли ще има трети, затова депутатите трябва сериозно да се замислят за ограничаването на своя до неприкосновеност и липса на наказателна отговорност единствено за пряката си дейност като внасяне на закони и изказвания в пленарната зала. Имунитетът е пречка за правосъдието и в борбата с корупцията, подчерта още той.

Предложенията на Велчев за имунитетите и механизма за отстраняване на главния прокурор и шефовете на върховните съдилища бяха изложени от президента миналия петък в реч пред парламента.

Тезата на Велчев за отпадане на имунитета бе защитена и от правосъдния министър Георги Петканов, въпреки че неговата партия НДСВ е против такава мярка. По думите му, министерството е готово да подкрепи и по-радикални промени, свързани с имунитета на депутатите и той “да ги брани само за изказванията им в зала”.

Общата тенденция в европейските страни е за отпадането на имунитета, който се възприема като привилегия, коментира и секретарят на президента по юридическите въпроси Пламен Киров. Той уточни, че по негово мнение депутатите трябва да имат свободата да изпълняват преките си задължения и трябва да запазят своята неприкосновеност. Киров обаче изрази мнение, че във връзка с “особеностите на региона” и заради опасността от затрупване на народните представители със серия от дела от частен характер, може би предложението на мнозинството е приемливо.

Зам.- главният прокурор Христо Манчев подкрепи от името на ВКП всички предвидени промени в конституцията, като отправи само дребни технически забележки.