Магистратурата отхвърли критиките на Еврокомисията

Висшият съдебен съвет (ВСС) отхвърли голяма част от критиките от мониторинговия доклад на Европейската комисия, а с изявленията си представителите на магистратурата ясно изразиха своето раздразнение от отправените упреци за недостатъчно резултати в борбата с корупцията. В същото време членовете на ВСС все пак си признаха, че българската правосъдна система има някои слабости. Основният коментар се съсредоточи върху увеличилия се брой върнати за доразследване дела на прокурори.

ВСС се произнесе по доклада на извънредно заседание в четвъртък, на което присъства и министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

“Аз бих коментирал доклада с достойнство. Ние не трябва да се държим като ученици, на които им дърпат ушите. Ако 20 осъдителни присъди за корупция, постигнати за 4 месеца, показват бавно действие на прокуратурата, аз бих искал някой да ни каже какво точно да ускорим“, заяви председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев.

Той отбеляза, че съдът трябва да действа като съд, а не като трибунал, който в името на съкратени срокове да погазва законодателството. “Съдът не е бърза помощ“, коментира още Груев.

Изказването на главния прокурор Борис Велчев върху евродоклада започна с признанието, че връщането от съда на обвинителни актове в досъдебната фаза за доразследване е сериозен проблем. Той отбеляза, че прокурорите допускат грешки по разследването дори и на делата с голям обществен интерес. В същото време обаче той също отхвърли критиките на Брюксел, че България все още не е постигнала напредък в борбата с корупцията и няма нито един осъден от високите етажи на властта.

Велчев сметна за нужно по този въпрос да цитира становище на вътрешния министър Румен Петков. “По въпроса за делата аз не виждам критерий, по който свършеното да бъде оценено еднозначно. Ние не можем да планираме сигналите за корупция, нито да кажем колко обвинителни акта ще внесем в съда в края на година. Единственото, което можем да направим е, да разследваме възможно най-пълно онова, с което разполагаме“, заяви главният прокурор.

Представителят на следствието във ВСС Пламен Стоилов прочете прочувствена декларация, в която обвини “определени политически кръгове“ в съзнателно подвеждане на Европейската комисия с цел унищожаване на следствието. Подобна тези изказа и Борис Велчев. Правосъдният министър Миглена Тачева определи проблема с върнатите дела като “ужасяващ“. Заедно с министър Гергана Грънчарова призоваха новия Инспекторат на съдебната власт към ВСС да провери защо тези дела се връщат за доразследване.

Анализът трябва да е готов възможно най-бързо, заявиха от изпълнителната власт в опит да адресират критиките на ЕК за липса на достатъчно добра статистика, която да показва какво вършат българските правораздавателни власти. Главният инспектор Ана Караиванова обаче охлади техния ентусиазъм и заяви, че подопечната ѝ институция си има график на работа и няма намерение да се отклонява от него.

В отговор Миглена Тачева заяви, че ще предложи на МС да се отложи влизането в сила на новия Гражданско-процесуален кодекс. Причината е, че само 200 съдии са подготвени да го прилагат. ГПК трябва да влезе в сила на 1 март. Този кодекс бе причината да получим една от малко похвали в доклада на ЕК. Той вероятно ще бъде отложен за 1 януари 2009 г.

На заседанието на ВСС се чуха за пореден път призиви за написването на нов Наказателен кодекс и за промяна на настоящия Наказателно-процесуален кодекс. В доклада на ЕК бе ясно заявено, че действащият НК е морално остарял.

“Напредък има, но той винаги е по-малък от нашите собствени очаквания“, заключи министър Грънчарова след заседанието на ВСС. Тя помоли съдебния съвет да поеме “своя дял от комуникацията с Брюксел“ като излъчи няколко свои члена като представители на административния орган в ЕК. От т.нар. правителство на съдебната власт обясниха, че няма да има проблем това да се случи и решиха да излъчат не един, а двама души.

“Дайте да не се самолинчуваме, дайте да си признаем, че случиха и хубави неща, най-малкото заради онези магистрати, които си вършат добре работата“, завърши оптимистично министър Грънчарова.