Макар и от средите на БСП, Калфин се приема добре от гражданските кръгове в България

Ивайло Калфин се ползва с определен респект, включително в гражданските кръгове в България. Той се движи принципно в средите на социалистическата партия, но иначе няма никакви провинения. Така приблизително звучи преценката на сините за новия български външен министър и вицепремиер. В българския политически спектър синьото е антиподът на червеното и до днес грее от знамената на онези, които някога съставляваха ядрото на протеста срещу комунистическата партия и нейната набързо преименувана наследница.

И фактът, че най-вероятно през 2007 или през 2008 г., когато се очаква България да се присъедини към ЕС, страната ще бъде управлявана от произлезлите от старата държавна партия социалисти, извънредно много възмущава видния български антикомунист и бивш министър-председател Иван Костов.

С право Костов и неговите тъмносини поддръжници се позовават на това, че именно те са тези, които насочват страната в средата на 90-те години по пътя към Брюксел, след като преди това все още силно пропитите от посткомунизма социалисти бяха довели държавата до ръба на катастрофата.

По време на предизборната кампания младият шеф на социалистите и нов министър-председател Сергей Станишев се опита да отхвърли упреците, че както и преди неговата партия е само обединение на преоблечени апаратчици. Той се представя като социалдемократ със западен стил, модерен и прагматичен. В бъдеще във външно-политически план този образ ще трябва да се провежда от Ивайло Калфин.

Роденият през 1964 г. нов български външен министър бе преди това икономически съветник на президента Георги Първанов, който също произхожда от социалистическата партия. Именно на бившия си шеф Калфин дължи това, че ще трябва да представя навън не най-стабилното възможно правителство, тъй като преди всичко Първанов беше този, който настояваше за това в кабинета да бъде включена непокорната и обсебена от желанието за власт партия на турското малцинство, макар социалистите и царското движение самостоятелно да разполагаха с необходимото мнозинство.

Настоятелността на Първанов в това отношение се обяснява в София с предстоящите през следващата година президентски избори, при които държавният глава очевидно би искал да разчита и на гласовете на турското малцинство за преизбирането си.

Калфин не е коментирал това. По време на седмиците, в които течаха коалиционните преговори, той проявяваше по-скоро дипломатична сдържаност, която вече става и негово професионално задължение.

По отношение на езиковата си подготовка новият външен министър е много подходящ за поста. Той говори английски, руски, френски и испански, но тепърва му предстои да трупа опит на високия политически пост, тъй като макар да има дългогодишна политическа активност. До момента Калфин бе по-скоро човек от втория план.

След завършването на икономическото си образование, което допълва и с обучение във Великобритания и в САЩ, дълго време той заема водещи позиции в управлението на предприятия в България.

До 1997 г. е член на социалистическата партия, след което става един от основателите на Евролевицата. Като своя най-важна задача той определя присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Често отправяното от него предупреждение в последните дни гласи, че едно отлагане само би могло да засили радикалите в страната.

По радио Дойче веле*