Македония - затишие пред буря

Етническото насилие в и около Тетово замря, но причините за него остават. Мнозина жители на бившата югославска република, както македонци, така и албанци, се боят, че сегашното затишие предвещава нова буря. Ако международната общност не реагира решително и веднага, най-лошият възможен сценарий, при който едно слабо правителство в Скопие няма да бъде в състояние да запази интегритета на Македония, съвсем реалистично може да се сбъдне.

Докато текат пазарлъците между ВMРО-ДПМНE и СДСМ и между ПДА и ПДП, македонските граждани от двете страни на етническата бариера се радикализират. Повечето етнически славяни са абсолютно решени да не дават повече права на албанците. "Те вече имат достатъчно права, повече от малцинствата в някои западноевропейски държави," е типичното обяснение.

От своя страна албанците не биха се задоволили с нещо по-малко от промяна на македонската конституция. Те искат

да им бъде даден статута на "съставна нация",

което повече или по-малко би означавало федерализация на Македония. Малко славянски политици - всъщност, малко славяни в Македония -- въобще биха дискутирали този въпрос, защото всички са убедени, че такава промяна би означавала края на Македония.

Исконният въпрос, който трябва да се зададе в този момент, е "Какво е Македония?".

Най-очевидният отговор е: "Една изкуствено създадена, по мирен път и на базата на най-малката и най-бедна бивша югославска република, държава, на която липсва многоетническа идентичност." Което е и най-вероятното обяснение за растящото недоверие, омраза, и потенциален конфликт между мнозинството славяни и малцинството /но мнозинство в някои райони/ албанци.

Още от създаването си през 1991 БЮРМ, както гърците продължават да я наричат, се опитва да създаде

националната си идентичност на базата на идеята за гражданство,

а не за етничност, култура, и език. За да постигне тази цел, Скопие предприе най-примитивната тактика - тази на конфронтацията. Младата държава разгневи Гърция с името и знамето си, и България с историческите си и езикови претенции. Сърбия не бе особено доволна, нито пък Албания - и двете си имаха добри, от тяхна гледна точка, причини. Скопие се оказа -- съвсем съзнателно -- обградено от врагове, което бе и целта му. Особено по-младото поколение македонци се кълнат, че са потомци на Александър Велики и се обиждат ако някои ги нарече "бугари." Макар да дразни всички, освен самите тях, това е реалният факт.

Занимавайки се с подобни въпроси през последното десетилетие,

Скопие не адресира основния си проблем,

който Тетово сега показа, че ще изплува на повърхността с гръм, а не със стон. Според доклад на Програмата за развитие на Обединените нации, две трети от македонците смятат, че етническите разлики не са пречка за личните контакти. Странно, но албанците видимо предпочитат да се сдружават със собствените си хора, което правят и македонците. Междуетническите семейства са рядкост. Скорошните проучвания на общественото мнение потвърждават очевидното -- в албанските кафенета ходят само албанци, а шофьорите на таксита в Скопие са готови да използват необичайно остър език за да опишат не-славянските си съграждани.

Политиката е отражение на гражданската действителност, а не обратно. Етническата сегрегация между политическите партии е тотална: македонците гласуват само за македонските партии, същото правят и албанците. Две трети от македонското население смята, че един

албанец не би гласувал за представител от друга националност, и обратно

Конфликтът в Косово затвърди етническото противопоставяне в Македония. Повечето албанци виждат в Сърбия агресор, който заплашва регионалната стабилност. А повечето македонци-славяни симпатизират, макар и не много отчетливо, на сърбите. Те смятат, че събитията в Тетово бяха "внесени" от Косово. Нито албанците, нито славяните не поддържат официално, че някаква форма на териториална независимост за албанците е приемлив вариант. Но славяните подозират албанците -- понякога с право - че целта им е точно такава.

Един от резултатите на това противопоставяне е

растящото антизападно чувство в бившата югославска република

Отново има разлика между това, което официално Скопие казва, и настроенията на улицата, където хората смятат, че сега те трябва да плащат за "провала" на НАТО в Косово.

Политическата обстановка в Македония се усложнява още повече от вътрешните противоречия в установените партии, както славянски, така и албански, които почти са довели до състояние на невъзможност за колективна акция. Както албанските партии не могат напълно да контролират избирателите си, така и славянските партии болезнено установяват, че хипотетичното съгласие между тях не непременно ще отрази настроенията в обществото.

Тъжният резултат е сегашният климат на апатия, подозрителност и безперспективност. Докато македонската държава не започне да отговаря адекватно на естествените искания на гражданите си за идентичност, те ще продължат да се обединяват около изкуствените: дълбоко насадените схващания за "различност" на културите, езиците, историята, които концепцията "националност" не може да сдобри. Улицата изземва функциите на институциите на гражданското общество, което е едновременно резултат на политиката на Скопие и нейният най-голям проблем.