Македония е следваща?

Сегашните събития на Балканите доказват верността на често повтаряните предупреждения и прогнози на "Джейнс интелиджънс дайджест", че е в ход ескалация на поредица от регионални конфликти. В рамките на една седмица албански етнически терористи нападнаха македонски полицейски участък, 2000 косовски албанци се биха с войници от КФОР в Митровица и бе забелязано сериозно разрастване на конфликта между сръбските сили и етническите албанци в Южна Сърбия.

Всички тези инциденти имат общ корен -- радикалният албански национализъм и неспособността на мисията на ООН в Косово (ЮНМИК) да разработи ефикасна стратегия за справяне с проблема. Досега ЮНМИК и нейните многонационални мироопазващи сили КФОР избраха да реагират сдържано на насилието от страна на етническите албанци, особено през месеците след изтеглянето на югославските сили от Косово през юни 1999 г. Вместо да се справи с конфликта на политическо равнище, ООН предпочита да представя положението като проблем основно на поддържането на реда и на сигурността.

В действителност свободата на действие на ЮНМИК е сериозно ограничена от международното задължение да бъдат блокирани всякакви стъпки към независимост на Косово. Резолюция 1244 на ООН, която оторизира дейността на ЮНМИК, изрично сочи, че Косово остава неразделна част от югославската федерация. Тъй като това е неприемливо за косовските албанци, сътрудничеството между ЮНМИК и Белград само засилва напрежението.

За етническите албанци в Косово падането от власт на техния заклет враг Слободан Милошевич бе тежък политически удар.
Лидерите на Армията за освобождение на Косово (АОК) признаха, че умишлено са провокирали югославския режим, за да спечелят медийната война и да "интернационализират" своята борба срещу Белград. Милошевич носи голяма част от отговорността за цяло десетилетие сръбско подтисничество над косовските албанци, но именно АОК вдигна залозите и подтикна към въоръжен конфликт.

Пълна самоизмама е да се смята, че АОК се е разоръжила по силата на споразумението, което подписа през септември 1999 г. Политическите стратези, които стоят зад партизаните, никога няма да се задоволят с връщането на автономията на Косово в рамките на Югославия. Техните цели включват дестабилизиране на съседна Македония и откъсване на района на Прешево в Южна Сърбия от федерална Югославия. И в двата случая ако АОК (или групите, създадени от нея) не бъдат възпрени, в Прешево и в Западна Македония ще се повтори етническото прочистване, извършвано в Косово от юни 1999 година насам.

Нападенията срещу македонската полиция, които започнаха миналата година, са дело на така наречената Освободителна армия, от която досега са заловени четирима души. Етническите албанци са 25-30 на сто от населението на Македония, което е два милиона, и живеят основно в западната част на страната.
В момента македонските албанци са в напрегнати, но общо взето, продуктивни отношения с правителството в Скопие. Коалиционното правителство на премиера Любчо Георгиевски включва една етническа албанска партия. Много наблюдатели смятат, че македонските албанци са готови да изчакат още едно поколение, преди да поставят исканията си за независимост. Това е така, защото с течение на времето тяхната по-висока раждаемост ще им даде демографски предимства.

Има признаци, че АОК, в чиито редици има македонски албанци, вместо да предаде оръжието си на КФОР, го е прехвърлила в тайни складове край границата на територията на Македония. При нападението на 22 януари срещу полицейски участък в Теарце баха използвани гранати, вероятно от запасите на АОК. Както в Косово, ескалацията на насилието вероятно ще дойде от страна на пропагандираща партизанска война радикална група, а не от страна на установеното политическо ръководство.

Подновилите се боеве в долината Прешево в Южна Сърбия са резултат от факта, че АОК се възползва от създадената от ООН буферна зона, за да напада сръбските власти в района. Предложението тази седмица на генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън Белград да предложи на албанците от Прешево "по-голям дял участие…в собственото им управление" не е адресирано към най-важния въпрос -- стратегията на дестабилизация, следвана от АОК. Едно мирно политическо уреждане на кризата в Прешево е точно онова, което партизаните в никакъв случай няма да допуснат, защото то ще попречи на осъществяването на тяхната цел -- създаването на паналбанска федерация на Балканите. Истинската опасност не е "Велика Албания", а възникването на ултранационалистко "Велико Косово", което заплашва да дестабилизира целия регион.

В момента тероризмът на АОК в Македония все още е малък проблем, точно както беше в Косово в периода от 1995 до 1998 г. АОК започна дейността си с нападения над сръбски полицейски патрули. Но крайната цел е властите да бъдат провокирани да отговорят с военна сила, което ще послужи за сплотяване на албанското малцинство в Западна Македония. Същият план е в ход и в Южна Сърбия.

Тъй като КФОР се опитва да се бори със засилената активност на АОК, особено покрай границата между Косово и Прешево, опасността АОК да започне партизанска война срещу ООН ще расте. Общото разочарование от ЮНМИК и от КФОР, както и лошото икономическо положение в Косово вероятно ще доведат да засилване на радикализма, особено сред младите албанци. Бунтовете в Митровица миналата седмица показват как напрежението може лесно да нарасне.

Само въпрос на време е кога балканското буре с барут ще избухне още веднъж и над 50 хиляди войници и полицаи от международните сили ще попаднат под кръстосания огън. В мисията на ООН в Косово са заложени всички предпоставки за една голяма катастрофа.

Материалът е публикуван във вестник "Монитор" на 8 февруари 2001 година със заглавие "Следващият взрив на Балканите е в Македония"