И историята ще трябва да излезе на преден план в отношенията със Северна Македония

След като през последните месеци отношенията между София и Скопие отбелязаха известно нормализиране, през последните дни те отново се движат към ниските си нива. Амбицията на ЕК, САЩ и някои големи европейски страни Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС през първата половина на годината става все по-неизпълнима и се превръща в залог за бъдещето на управленската коалиция в България.

Управляващите в Северна Македония, които са подложени на силен натиск, пък показаха, че не са готови да изпълнят българските изисквания по чувствителни въпроси като промените в конституцията им и историята.

"Казус като Северна Македония наистина ще взриви коалицията", каза депутатът от "Има такъв народ" Станислав Балабанов в сряда.

По думите му действията на премиера Кирил Петков и неговия външнополитически екип са в посока извън коалиционното споразумение.

От месеци има напрежение по темата. Премиерът Кирил Петков и партията му "Продължаваме промяната" демонстрираха желание за бързо решаване на проблемите и придвижване на Северна Македония към ЕС, а БСП и "Има такъв народ" периодично потвърждават, че не са готови на никакви отстъпки.

"Това, което е правил г-н Петков и неговият външнополитически екип е в съвсем друга посока. Един казус като Северна Македония наистина ще взриви коалицията. И ако той сега не помисли и не ревизира позицията си, публичното му говорене ще се пресече с обещанията, които е давал, и ще имаме огромен проблем", каза депутатът от ИТН пред Нова телевизия.

Кирил Петков на няколко пъти каза, че решението за Северна Македония ще мине през парламента, но Балабанов се усъмни в това. От партията му многократно се усъмниха, че премиерът е поел ангажимент да "пусне" Скопие към ЕС до месеци.

Работи ли тактиката на премиера?

Петков заложи на тактика, която има за цел първо да се възстанови доверието и да се работи по икономиката и други сфери на взаимен интерес, а най-спорните моменти да останат настрана, но засега тя се оказва неработеща.

Възстановяването на доверието и започването на нормален разговор е безспорно първото необходимо условие, но то се бламира непрекъснато с повдигането на някои от по-чувствителните въпроси и процесът се връща назад.

В края на миналата седмица голяма българска делегация, водена от Кирил Петков и вицепрезидента Илияна Йотова, посетиха Битоля, където присъстваха и на откриването на центъра "Иван Михайлов".

На място имаше протести, а президентът на Северна Македония Стево Пендаровски каза, че клубът е кръстен на "доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война" и не помага за връзките между двете държави.

Така посещението доведе до ново обтягане на отношенията.

Промените в конституцията са трудно заобиколими

Правителството на Димитър Ковачевски избягва провокациите към България, но досега не е показало и реален напредък по отношение на българските изисквания.

Преди ден външният министър Буяр Османи каза, че Скопие не може да изпълни преди започването на преговорите за ЕС искането на България за вписване на българите в македонската конституция, което бе наложено от президента Румен Радев през миналата година.

За тези промени е нужно мнозинство от две трети и позицията на опозицията е от съществено значение, така че то много трудно може да стане факт.

Това изискване бе възприето до известна степен и от правителството и е поставено на официално ниво.

По политическите въпроси преговори води външно министерство, което е към квотата на ИТН, и въпреки желанието на Петков да демонстрира някакъв напредък, оттам периодично го опровергават.

Скопие: Духовете на миналото се събудиха

Във вторник вечерта Ковачевски каза във видеобръщение, че "за съжаление, с последното посещение на българската делегация в Битоля, духовете на миналото се събудиха, разпалвайки отново езика на омразата и недоверието, срещу които успешно се борихме".

"Затова напълно разбирам и усещам гнева на гражданите през изминалите дни", казва във видеообръщение във вторник вечерта премиерът на Република Северна Македония.

Ковачевски каза, че работата за укрепване на диалога и подобряване на отношенията между "двете нации до окончателното уреждане на спора" трябва да продължи.

Според него обаче, за да бъде успешен този диалог, нито една от двете страни не трябва да прави крачка назад, не трябва да бъде допуснато постоянно връщане към миналото, което води до "еднодневна политическа печалба, но дългосрочно увреждане на крехките отношения".

"Огромният" прогрес за историята остава пожелателен

На този фон историческата комисия, която има за цел да изчисти спорните исторически въпроси, на практика тъпче на едно място. Кирил Петков обяви "огромен" прогрес в работата ѝ, но малко след това от комисията обясниха, че такъв не е налице.

Забелязва се и все по-силен обществен консенсус около "ветото" върху преговорите на Северна Македония за ЕС, и цената на смяната на позицията ще става все по-висока от електорална гледна точка.

Темата става и все по-голям заложник на управленската коалиция в нас, така че най-чувствителните въпроси, като историята и промяната в македонската конституция, ще трябва да излязат на преден план, за да може да се представи в България едно решение, което е от все по-голям национален интерес и за двете държави предвид войната в Украйна и тактиката на трети държави в региона.