Мълчанието на администрацията вече ще се счита за отказ

Когато административен орган не се произнесе в законово определения срок по издаването на определен документ, това да се счита за “мълчалив отказ” на искания акт, реши парламентът в четвъртък. Народните депутати приеха на второ четене текстове от проекта за Административно-процесуален кодекс.

Така бизнесът не получи исканото от години “мълчаливо съгласие”, за да се стимулират чиновниците да разглеждат бързо заявленията им, а не да ги бавят.

Отхвърлено беше предложението на Камелия Касабова и група народни представители от НДСВ непроизнасянето в срок да се смята за мълчаливо съгласие да се издаде исканият акт, когато става въпрос за законосъобразно извършване на определена дейност.

Депутатите обаче решиха да се въведе принципът на отказа, което означава, че заради немарливост на чиновници пак ще се бави издаване на разрешителни за стартиране на проекти. “Мълчаливият отказ” ще може да се обжалва пред съда, което отново забавя инвеститорите.

“Мълчаливо съгласие” ще има само при случаи и при условия, предвидени в специални закони, решиха депутатите.

По време на обсъждането на текста председателят на правната комисия Янаки Стоилов /Коалиция за България/ каза, че предлаганият от комисията текст дава възможност за постигане на решения, които са благоприятни за административната практика. Той отбеляза, че в закона за административното регулиране на стопанската дейност е възприет принципът на “мълчаливото съгласие”.

Голямо е изкушението да се опитаме бъдем модерни и да въведем принципа на “мълчаливото съгласие”, който безспорно е по-европейският, но трябва ясно да си дадем сметка за последиците от тази революционна промяна, каза Мая Манолова от левицата. Според нея трябва с малки стъпки да се върви към ново качество на действие на администрацията и постепенно “мълчаливият отказ” чрез специалните закони да се превърне по-скоро в изключение, отколкото в правило. 

Манолова изрази съмнение, че с въвеждането на “мълчаливото съгласие” ще се преодолее инертността на администрацията и административното производство ще стане по-бързо, защото административните актове включват няколко съпътстващи производства. Моето притеснение е свързано с правната сигурност, с това по какъв начин ще бъдат защитени правата на третите лица, за които мълчанието или непроизнасянето в срок на администрацията, ще бъде равносилно на облагодетелстващ акт на едни лица за сметка на други, каза тя. Според нея въвеждането по радикален начин на принципа на “мълчаливото съгласие” в сегашното състояние на администрацията, би довело до засилване на корупционните практики.

Депутатът от НДСВ Яни Янев каза, че в предлагания от народните представители от НДСВ текст има предвидени правни гаранции, за да бъдат защитени интересите на трети лица и да няма злоупотреби. Той посочи, че през последните 15 години основният принцип е бил този на “мълчаливия отказ” и излизайки от общество, в което нещата са били силно бюрократизирани, е било оправдано отговорността да се прехвърли от администрацията на правосъдието. По думите му стимулиращ за развитието на българската администрация е другият подход - този на “мълчаливото съгласие”. Ако запазим “мълчаливият отказ”, продължаваме да прехвърляме решаването на проблема, добави депутатът.

Филип Димитров от ОДС каза, че обсъжданият текст е за философията на управление в България. Безспорен е фактът, че тенденцията към установяване на принципа на “мълчаливото съгласие” печели все по-широк терен в света, в който ние отиваме, добави той. По думите му най-лошата реформа е бавната реформа. Ако приемем, че принципът, към който вървим, е на “мълчаливото съгласие”, редно е да се опитаме да го приложим сега, смята народният представител.