Маркет линкс: ЕК се ползва с по-голямо доверие от родното правителство

Европейската комисия се ползва с по-голямо доверие в България, отколкото правителството на държавата, показва социологическо проучване на "Маркет линкс". Доверието към законодателната, изпълнителната и съдебната власт пък са критично ниски. Според авторите на изследването това отново повдига редица въпроси за политическата легитимност и за търсената в дългосрочен план стабилност на управлението.

Позитивното отношение към президентската институция обаче превишава над два пъти негативното. По този начин президентството се превръща в много значим, своеобразен властови център по отношение на ресурса на общественото доверие, смятат социолозите.

ГЕРБ остава първа политическа сила (22%) с по-скоро комфортна и дори по-голяма преднина пред БСП (16%), която въпреки силното публично присъствие не успява да извлече по-сериозни политически дивиденти сред избирателите.

Изследването отчита, че продължава тенденцията "Обединени патриоти" да губят подкрепа, а последните събития около Пирин вероятно ще окажат своето влияние в една или друга посока, което предстои да разберем през първия месец на 2018 г. В момента националистите имат 3.8% подкрепа. Подкрепата за ДПС е 3.7%.

За „Да, България“ на Христо Иванов биха гласували 3,1% от българите, а за ДСБ 2.1 на сто. Към момента парламентарно представената "Воля" печели 1.6% подкрепа.

Вътрешно-политическите измерения на отчетените тенденции са в регистрираната готовност на малко над половината българи, имащи право на глас, да подкрепят нови политически проекти.

Евентуална партия, сформирана около личността на президента Румен Радев, има макар и условен потенциал драматично да промени политическата карта на страната. Търсенето на нов "спасител" с антикорупционен ореол отново събужда интерес към потенциален проект на Слави Tрифонов, вече облечен в по-конкретната публична заявка, твърдят социолозите.

Потенциална коалиция между "Да, България" и ДСБ към момента демонстрира потенциал за присъствие в следващ парламент и то с резултат по-висок от механичния сбор на електоралната подкрепа на двете партии. Видимо е обаче, че евентуалната подкрепа е в пъти по-ниска от тази на възможните нови конкуренти на политическата сцена.

Според "Марект линкс" в ситуация на преобладаващ песимизъм, криза на гражданското доверие към основните държавни институции, към политическата класа и не на последно място - най-ниския жизнен стандарт в ЕС, голяма част от българските граждани продължават да приемат демократичното развитие на страната като силно проблематично.

В последните седмици преди българското председателство на Съвета на Европейския съюз, неудовлетвореността от настоящото състояние на страната е фактор, постоянно захранващ носталгичната митологема за "времето на социализма". Прекият резултат е подриване на доверието в ЕС и на трудно интернализираните в националния ни манталитет ценности на демокрацията и личната свобода.

Социолозите смятат, че изпълнителната власт е в подготовка за председателството и в стремежа си да "овладее" възможно най-много публични сфери и да минимализира възможните рискове от опозиционно говорене и поведение, оказва натиск в различни посоки. Противоречието между образа на българската действителност в очите на гражданите и това, което целят да представят управляващите пред европейските ни партньори, изглежда дълбоко.

Нивото на оптимизъм се покачва съвсем минимално в сравнение с предишни периоди, но това явление е обичайно в навечерието на коледните празници. Общият песимистичен фон дава основания за подкрепа на хипотезата, че страната, макар и бавно, се приближава към обществено- политическа криза. Доверието към основните институции остава критично ниско, особено към Народното събрание.

Според "Маркет линкс" на 10-тата годишнина от членството в ЕС, България е на своя голям европейски кръстопът. И отново той не е толкова икономически и може би дори политически. Той е ценностен, за това накъде ще поеме страната - по пътя на Унгария и Полша, като примери за отстъпление от демократичните принципи, или по посока на това, с което най-развитите и благоденстващи европейски страни са успели да изградят тъканта на обединена Европа, се посочва в анализа на агенцията.