Мъртви ли са преговорите за името на Македония?

Македонската държава полека оставя настрана спора с Гърция за конституционното име на страната. Управляващата партия от избори на избори само преписва член 146 от първата си програма, за това, че въпросът за името ще се реши на референдум след като

бъде постигнат договор с Гърция, но прави твърде малко, за да се стигне до решение. Всъщност последните събития или по-точно неслучващото се в плана на преговорите води до въпроса - мъртви ли са преговорите за името?

Последният кръг преговори се състоя към средата на февруари 2011 г. Нямаше резултати, или според речника на бюрократите, които пишат съобщенията на кабинета - не бе постигнат значителен напредък. Пет дни преди преговорния кръг изявление направи генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. В изявление за Дойче веле, дадено в Берлин, той каза, че въпросът за името трябва да се реши по-скоро, тъй като, както се изрази, влияе неблагоприятно на двустранните отношения между Скопие и Атина, но и върху целия регион.

Но и това изявление, което дойде от най-високо място, непомръдна преговорите от мъртвата точка.

В мъртвата точка

На преговорите, които се състояха преди това през ноември 2010 г., посредникът Матю Нимиц изрази разочарование от твърдите позиции и на македонската, и на гръцката страна и тъкмо преди министерската среща на ЕС, в чийто дневен ред бе препоръката на Европейската комисия за определяне на дата за преговори с Македония. Тези срещи завършиха с неофициалната информация, че процесът е драматично влошен и че двете страни са се оказали на най-отдалечените позиции досега. Македония нарече изложените гръцки позиции "максималистични".

Последните два кръга преговори несъмнено бяха кулминация на нервната ситуация и в двете страни, но сега, шест или тринадесет месеца по-късно изглежда, че главите още не са сеохладили. И в Скопие, и в Атина на дневен ред са други въпроси, а твърдите позиции и на двете страни не позволяват нито една да излезе с инициатива за продължаване на процеса на преговорите.

Спомняме си, когато за всеки рунд преговори, особено след събитията в Букурещ 2008 г., многобройни журналистически екипи от Скопие летяха над Атлантическия океан, за да информират за преговорите в Ню Йорк. Тогавашният преговарящ Никола Димитров бе главната политическа звезда, с която всеки политик и журналист искаше да се срещне и от първа ръка да се информира за хода на преговорите.

Днес пък преговарящият Зоран Йолевски, който е и македонски посланик във Вашингтон, е почти анонимна фигура, когато става дума за преговорния процес. Анализаторите казват, че този обрат е очакван с оглед на това, че е счупен ледът между премиерите Груевски и Папандреу, които осъществиха няколко срещи на четири очи.

Преговорите не са част от политическия дневен ред на Скопие

Но по-близко до логиката е, че преговорите изгубиха в динамика и дори от значението си и вече не са част от редовния политически дневен ред на официално Скопие.

Правителството не реагира на провокацията, че препъникамъкът за намиране на решение е в Скопие, а не в Атина, изразена от Даниел Сървър, експерт по Балканите от САЩ. С констатацията си, направена във вчерашно интервю за нашия вестник, Сървър отива една стъпка по-далеч и сочи с пръст към правителството, казвайки, че Вашингтон е останал с впечатлението, че през последните година-две Скопие, а не Атина е пречката в процеса. Това е най-директната плесница за Македония и за твърденията на македонското правителство, че в Скопие има настроение за намиране на компромис, но Атина не показва политическа воля. И че премиерът Папандреу, съсипан от икономическата и политическата криза, която разтърсва Гръция, е лесна плячка, която, когато и да е, ще падне в ръцете на македонския си колега Никола Груевски.

Но времето отминава, а Гърция не "капитулира". Търпеливо гради политически случай от спора със северната си съседка, а за това, че тази стратегия дава резултати, говори предложението в САЩ да бъде намалена паричната помощ за Македония и и изявлението на Даниел Сървър, в което той обвини македонската страна в неконструктивност в преговорния процес.

Каква е тогава стратегията на македонското правителство?

Извъртане на глава от проблема и по-подходящо подлагане на лицето за плесница? Дали преговорите неофициално са обявени за мъртви или се чака решението на Международния съд в Хага, където Македония съди Гърция за нарушаване на Временната спогодба?

Ръководителят на дипломацията Антонио Милошоски, който цели пет години бе в центъра на случващото се около преговорите, тихомълком напусна поста си без да даде официален отчет пред обществеността какво е направил по този най-важен

политически въпрос за Македония от нейната независимост до днес.

От неговия наследник Никола Попоски не чухме изявления дали ще има промяна в македонските държавни позиции около спора или ще останат старите позиции. Цялостно е игнориран въпрос, чиетонерешаване вече се посочва като пречка за общото развитие на Македония и във вътрешен, и във външнополитически план.

Грандиозният паметник на Александър Македонски е ново допълнение към историята, което тепърва ще има разрешение в дипломатически план, когато Македония и Гърция се върнат на масата на преговорите. Тогава ще узнаем цената, която ще платим, чрез исканията, които Атина ще увеличи като отмъщение за поставянето на паметника. Това почти сигурно ще доведе до ново рухване на преговорите.

Подготвена ли е Македония за неограничена във времето дипломатическа битка, в която един по един тя губи съюзниците си, които в сърцето си са с македонския народ, а в политическата математика са с Гърция? Време е най-после някой да постави този въпрос.

По БТА