Машинациите на Москва

 

Михаил Ходорковски е най-богатият руснак

Руската политика е почти толкова неразбираема за руснаците, колкото и за външните наблюдатели. Затова не е изненадващо, че никой не знае със сигурност дали президентът Владимир Путин стои лично зад внезапния удар срещу руския нефтен гигант Юкос и защо се случва това.

Ясно е обаче, че тактиките на силната ръка, прилагани от Кремъл, не могат да направят кой знае какво по отношение на силовата икономическа престъпност, но могат да направят много с властта си и с предстоящите избори в Русия. Те също така са от слаба полза за руската немощна демокрация.

Към този момент крупен акционер на Юкос е в затвора, обвинен за измама при приватизационна сделка, в компанията се извършва данъчна проверка, а босът на компанията - олигархът Михаил Ходорковски, беше викан на разпит.

В случая не са важни самите обвинения - никой голям руски бизнесмен или политик не е стигнал до настоящото си положение, оставайки чист.

В действителност обаче Юкос е сред водещите руски компании, които се опитаха да възприемат западен стил на мениджмънт и отчетност.

По времето на Путин беше въведено нещо като негласно споразумение да не се отделя много внимание на това как в миналото по-голямата част от собствеността на Съветския съюз бе приватизирана по корумпиран и мародерски начин, като всеки се съгласи да играе по определени правила.

Затова спекулациите са, че Ходорконски и останалите шефове на компанията са атакувани, защото са започнали много активно да използват своето бездънно богатство за подкрепа на опозиционни партии, леви и десни, които ще се конкурират с правителствените формации на изборите за парламент през декември.

Двама от по-раншните плутократи, въвлечени в политиката - Борис Березовски и Владимир Гусински, вече са в изгнание. А кампанията срещу Юкос бе подета след като бе спряна и последната голяма независима телевизия в Русия.

Самият Путин остана изненадващо мълчалив по отношение на аферата, поради което възникна съмнение, че случващото се може да е вендета, предприета от хора, които той не контролира изцяло - може би от властния контингент служители, които той взе от КГБ и от Санкт Петербург, или остатъци от кликата на Борис Елцин.

По отношение на Ходорковски няма никакви илюзии - той е силен и ефективен играч в руското разпределение на пари и власт.

Но е безсмислено Путин да претендира, че се бори с корупцията или търси справедливост чрез атаките срещу Юкос или срещу медиите.

Всичко, което той прави в действителност, е подкопаване на демокрацията чрез ограничаване на информационния поток и чрез злоупотреба със законите, за да сплашва политическите си опоненти.

Самият факт, че битката за гласове е толкова жестока, показва до каква степен изборите са се превърнали в основна част от руския политически процес.

Путин, или онези, които стоят зад атаките, могат да успеят при сплашването на някои конкуренти или да натрупат някаква обществена популярност, тъй като хората се радват на унижението на олигарсите. Но в не толкова дългосрочен план Путин ще се окаже най-големият губещ, защото всяко отстъпление в мъчителния руски път към демокрация само ще подкопае стабилността и законността, които той се опитва да създава.