МБМД: БСП "циментира" позициите си, десните коалиции не носят допълнителен електорат на партиите

Проучване на МБМД потвърждава електоралната стабилизация на БСП като водеща политическа сила три месеца преди изборите. На този етап СДС и останалите партии в раздробеното дясно пространство, които се обединиха в две десни коалиции, не печелят електорално от участието си в тях. Тези две тенденции се очертаха и при последните изследвания на Алфа рисърч и Афис, публикувани в последните дни.

Ако изборите са днес, за БСП биха дали вота си 25 на сто, за коалицията ОДС биха гласували 7 процента, НДСВ би получило 14 на сто, ДПС - 5 процента, коалицията ССД-ВМРО-БЗНС-НС - 4 процента, ДСБ - 3 на сто, а Новото време - 1 процент. Това показват данни от национално представително проучване на МБМД, проведено от 26 февруари до 3 март сред 1218 пълнолетни българи, съобщи в петък дирекотрът на агнцията Мира Янова.

45.9 на сто от българите биха гласували със сигурност, 12.2 на сто смятат да гласуват, но не знаят за кого, същият е делът и на хората, които все още не знаят дали ще отидат до урните. 28 процента отговарят, че със сигурност няма да гласуват.

На друг въпрос 25 процента заявяват, че биха гласували за широка лява коалиция, 12 процента биха подкрепили широка дясна коалиция, 15 на сто - НДСВ, 5 процента - ДПС, два процента - ДСБ.

Мира Янова посочи, че БСП има "циментирани" позиции - от края на декември 2003 г., почти година и половина, стабилно запазва 23 процента електорална подкрепа. Партията прави опити да разширява подкрепата си и да я стабилизира на по-високи нива, но не може да се очаква подкрепата за БСП да падне под 23 на сто.

НДСВ в края на 2003 г. са получавали 6 процента, а към есента на миналата година успяват да удвоят тази подкрепа, което не значи, че НДСВ ще спечели изборите, а че има динамично развитие в електората на партията, коментира Янова.

ДСБ, които решиха да се явят самостоятелно на изборите, са се движили около 1.5 -1.7 на сто, а през март достигат 2.6 на сто. Това е значително повишение, което би им дало възможност да влязат в следващия парламент. Това, според Янова, се дължи на активността на ДСБ, както и на това, че партията изглежда сравнително стабилна.

Електоралният потенциал на ОДС (СДС и други партии) е спаднал с 2 процента от януари до март, коментира Янова. Според нея част от тези два процента се прибавят към подкрепата за ДСБ, но не повече от пет-шест десети, защото голяма част от "седесарския" електорат продължава да не харесва Иван Костов.

Според Янова, една от големите въпросителни на предстаящите избори е какво ще се случи с десницата.

ССД, ВМРО и БЗНС-НС, трите партии от коалиция Български народен съюз, имат твърди ядра симпатизанти, които, независимо със или без обединението, гласуват и за момента коалицията няма никакъв кумулативен ефект, а подкрепата е сборът от подкрепата за трите формации, посочи Мира Янова. Като цяло десницата изглежда по-заета със себе си, отколкото с проблемите на избирателите, отбеляза тя.

Според данните на МБМД от края на 2003 г. досега ДПС се движи между 7 и 5 процента.

В традиционни аграрни райони БСП има много силно влияние и стабилен електорат. На последните избори там са гласували масово за НДСВ, но сега едва ли ще повторят вота си, затова в тези райони левицата вероятно ще бъде в доминираща позиция, коментира Янова.

БСП има електорален ресурс и в районите със смесено население и не мисля, че кандидатурата на Стефан Данаилов в Кърджали не е добре преценена, смята тя.

Според нея истинската битка ще бъде за райони като София, Пловдив Варна, Бургас, Русе, които дават най-много мандати. Янова посочи, че в София не трябва да се подценява социалната диференция и според нея в икономически по-бедните квартали на столицата вотът е по-скоро за БСП, а към центъра на столицата ще има борба между НДСВ и десницата.

Данните за рейтингите от последното проучване на МБМД показват, че първи със 75 процента доверие е президентът Георги Първанов, след него е главният секретар на МВР Бойко Борисов е със 72 на сто доверие. На трето място е премиерът Симеон Сакскобургготски - с 35 на сто.

На открит въпрос 16.7 на сто от българите отговарят, че биха посочили за премиер Сакскобургготски, 7.3 на сто - Сергей Станишев, 4 процента - Георги Първанов, 3.8 на сто - Бойко Борисов. Веднага след него идва Иван Костов с 3.2 процента, следван от Милен Велчев с 1.8 процента и Стефан Софиянски с 1.4 на сто.

50.3 на сто нямат отговор на въпроса кого биха посочили за премиер.

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?