Медийната регулация стана жертва на политическата целесъобразност

Най-общо, мислейки за тази една година за медийната регулацияq се сещам за стария виц за социализма като 45 години движение назад, но и малко встрани. Така и в случая може да се каже – една година назад и малко встрани.

Началото бе сложено с поправките в закона, приети през миналата есен. Няма да се връщам към това, което си говорихме по същото време пак тук преди една година - кой какво е предупреждавал, съветвал, обещавал и така нататък. Ще говоря за ефекта и последствията.

Приети бяха поправки в закона, които в голямата си част бяха мотивирани от някаква конюнктурна целесъобразност, а не от мисъл за трайното и принципно развитие на медийната регулация. Като следваща стъпка в целесъобразността беше подменен един регулаторен орган с друг, като по драстичен начин бе прекъснат заложеният в закона с много усилия в предишните години и заработил някак си принцип за трайност, последователност в регулацията. И НСРТ имаше и много грехове и ние тук бяхме сред малцината, които директно и последователно посочвахме тези грехове, а не мълчахме. За разлика от повечето от законодателите и новите регулатори, дошли с Новото време и поели медийната регулация в ръцете си.

Но заложеният в закона цикъл на мандатност и сменяемост на членовете на регулаторния орган, като една от малкото възможни истински гаранции за неговата независимост, така или иначе действаше. Именно този цикъл бе прекъснат по драстичен начин, за да се сменят едни хора с други, за да се замени една зависимост с друга.

Нетърпението на Новото време да приложи новата си целесъобразност надделя над здравия разум и принципите. Това бе тежък удар върху правото въобще и върху медийната регулация в частност. В подобна деликатна материя обаче тези удари са с бумерангов ефект. И ето че сега същите законодатели месеци наред трескаво се лутат напред -назад, за да избегнат удара на бумеранга. И трескаво мислят как да повторят упражнението. След като веднъж си си позволил нещо, лесно стигаш до идеята да си го позволиш пак. Може и да ти се услади.

Рецидивистите го знаят най-добре. И пак с оглед на някаква целесъобразност, която пак няма нищо общо със същността и принципите на модерната медийна регулация. Затова са периодичните полупотайни опити и идеи, излизащи от различни кръгове за нови промени в закона, за съдебни или административни хватки, които да доведат до нова подмяна на хората, оказали се пак неудобни. Така законотворчеството може да се превърне в обикновен рецидивизъм. А медийната регулация да бъде окончателно и непоправимо разбита, като се посегне на самите ѝ устои.

Какво имаме сега, година по-късно, като резултат от миналогодишните промени в закона и последвалите го решения, избори, уволнения и назначения?

1. Най-напред по отношение на законодателната рамка:

Имаме още по-лош от предишния ред за избор на членове на регулаторния орган. Имаме още по-малко от преди гаранции за независимостта и компетентността на този орган. Оказа се, че освен за политическата зависимост законът отваря широко врати и за зависимост и прокарване на икономически и всякакви други частни интереси.

Имаме закон, който се оказа, че не предлага достатъчно гаранции за собственото си изпълнение. Оказа се, че няма земна сила, която да накара някого да не нарушава, а още по-малко да го санкционира за нарушения на закона, като например правото на отговор /дори в обществените медии/, забраната за външните продукции в обществените медии да се занимават с политическа и икономическа проблематика, задължението поне в обществените медии за плурализъм на гледните точки.

И още: да се спазват ограниченията в областта на медийната собственост /да не говорим за липсата на ограничения по отношение на концентрацията на собственост/; или да се предотврати заобикалянето на закона и да се излъчва без лиценз под формата, примерно на съвместни предавания.

Не заработи, както и можеше да се очаква и беше казвано от нас, новият ред на лицензиране. Нещо повече. Сега вече бяха приети на първо четене нови промени в закона, които пак са бягство от бумеранга. На практика се спира за неизвестно време лицензирането. Не че е лошо да има стратегия за развитие на електронния медиен пазар, но подозирам, че тя пак е само средство за постигане на други цели. В случая може би -да се изземе обратно от ръцете на регулаторния орган /поне временно/ едно дадено му миналата година правомощие, за да не би той да го използва не по целесъобразност и лицензите да не попаднат в ръцете на някой нежелан. Както стана с една национална телевизия.

А през това време пак ще си имаме пирати в ефира. Но не предаване с такова заглавие, а реални радиостанции. И пак някой се кани да ги узакони. За да бъде хвърлен в хаоса, безпринципността и липсата на правила и целия медиен пазар. Който и без това е дирижиран и манипулиран. Но това е тема на следващите говорители…

Тук поради липса на време няма да се спирам на много още други нерешени или грешно решени проблеми на законодателството, за които е ставало дума много пъти. За това ще имаме няколкочасова дискусия утре(петък, 26 юли – б.р.).

2. Какво имаме в институционалната рамка на медийната регулация?

Имаме по-нестабилна /с подлагана под съмнение легитимност/ и затова потенциално още по зависима, по-некомпетентна, също като законодателите вземаща решения по целесъобразност институционална рамка. Имам предвид главно регулаторния орган. Но и в голяма степен ръководствата на така наречените обществени медии.

Като пример – достатъчно е да се посочи само избора на генерален директор на БНТ. Вече веднъж казах – избраха човек, за който предварително се знаеше какво ще направи, защото вече го беше правил 2-3 месеца.

3. Какво имаме като медийна действителност?

Имаме най-лошата държавна телевизия може би през последните години, където плурализмът, множествеността на гледните точки драстично не се зачитат. От чийто екран се водят частни кампании. Една телевизия, използвана вече не само като политически инструмент за промиване на мозъци. Една телевизия, дадена и взета за частно ползване, на нещо като концесия. За нарушенията на закона вече споменах.

Сега се канят да запълнят празнината с финансирането – таксите. Че кой трябва да е луд да плаща за такова нещо?

С две думи:
За една година българската медийна регулация, която и без това се движеше бавно и непоследователно, се върна назад и се отклони от вярната посока. Тя е заплашена, съществуването ѝ е заплашено. Ще остане само параван, зад който ще се разиграват хаос и мафиотщина.

За една година медийната регулация стана жертва на политическата целесъобразност, на частни икономически интереси, на некомпетентност и алчност.

*Публикуваме пълният текст от изказването на председателя на Българската медийна коалиция Ясен Бояджиев пред годишната среща на коалицията в Боровец на 25 юли т.г.