Мей може да критикува Путин, но Брекзит е неговата политика мечта

Путин, сн. ЕПА/БГНЕС
С по-лек дипломатически багаж Борис Джонсън може би щеше да пожъне успех в Москва. Артистично невчесаният псевдо-Чърчилов кич на британския външен министър не е по вкуса на всеки, но може да свърши работа в бомбастичните изказвания на руската политика.
 
Като пратеник на Тереза Мей в царския двор на Владимир Путин тази седмица обаче Джонсън ще се изправи пред взискателна публика. Мей обвинява Кремъл, че агресивно напада международния ред, който се опира на върховенство на закона, отворени икономики и свободни общества. В реч миналия месец британският премиер изброи провинения, включващи кражба на територия от Украйна, кибератаки над министерства и парламенти, вмешателство в избори и разпространяване на фалшиви новини за сеене на раздор.
 
Руската намеса в британската демокрация в момента се разследва от Избирателната комисия и парламентарната комисия за културата, медиите и спорта. Председателят на втората, депутатът от Консервативната партия Деймиън Колинс, даде да се разбере, че не вярва на неотдавнашните твърдения на Туитър и Фейсбук, че финансираните от Кремъл усилия в подкрепа на гласуването за Брекзита през 2016 г. са били пренебрежимо малки.
 
Скептицизмът му е оправдан. Технологичните компании са известни с блокирането на всяко твърдение, че техният бизнес модел е бил използван за организирани злодеяния. Те имат търговска мотивация да бягат от морална отговорност за споделяното в мрежите им вредно съдържание. Няма никакво съмнение, че кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръмп в САЩ е получила значителна руска подкрепа. Фейсбук премахна десетки хиляди страници, за които се смята, че са били замесени в саботаж на френските и германските избори. Едва ли британските вотове са избегнали мръсните пари и тормоза от батальоните тролове.
 
Това не означава, че Брекзитът е заговор, идващ с вятър от изток. Недоверието към ЕС не бе изфабрикувано в завод край Санкт Петербург. Да се прави връзка между туитове в Мурманск и мнозинство гласували за напускане на ЕС в Мърдър Тидфил показва неразбиране на невярното информиране. Целта невинаги е да се постигне конкретен резултат, а да се подклаждат съществуващи напрежения, да се подхранва гневът, да се изостря поляризацията и да се забули всичко в такава мъгла от лъжи, че истината да стане недостижима. Целта на фалшивите новини е да обезцени "валутата" на всички новини и по този начин да се подкопаят основите на плуралистичната политика.
 
Печалбата за Русия е в омаломощаването на западните правителства и техните съюзи. Путин презира влиянието на НАТО и ЕС в страни, които до 1991 г. бяха съветска територия. За него техният суверенитет е наложена от враговете художествена измислица. Негова цел е да урони решимостта на Европа и САЩ да съхранят границите им.
 
Това намерение се подкрепя от едно течение в Брекзитизма, без значение дали кампаниите за напускане на ЕС са взели изпрани рубли съзнателно или неволно. Възхищението на Найджъл Фараж към Путин не е тайна: той защитава линията на Кремъл за Украйна, като абсурдно описва анексирането на Крим като защитна реакция на провокация на ЕС. Той определя руската военна подкрепа за кръвожадния президент на Сирия Башар Асад като "блестяща маневра".
 
Путинофилията се дължи на същата причина като възхищението на Фараж към Тръмп. Това е фетишът на националиста към здравата ръка, комбиниран с носталгията по времето, когато светът се управляваше като игра между големи страни, които използваха малките като пионки. Това е неизлекуваната мъка, че през 20-и век Великобритания изпадна от редиците на местещите пионки имперски играчи.
 
Тази отколешна травма е сравнима с по-внезапната загуба на статут, от която страда Русия и чието връщане е житейската мисия на Путин. През Студената война британските идеолози, които поглъщаха дневния ред на Кремъл и го изплюваха като свой собствен, бяха наричани "полезни идиоти". Разликата сега е, че те не са само в крайната левица. Някои от тях са в правителството.
 
Заблудата на Брекзита е, че робското подчинение на Брюксел потиска връщането ни в групата на световните сили. Борис Джонсън не е имунизиран срещу тази фантазия. Той би предпочел да е външен министър в стила на лорд Касълрей от 19-и век, чертаейки сфери на влияние на Виенския конгрес вместо да се прозява на заседанията на Европейския съвет.
 
Вярно е, че ЕС дава сила на по-малките страни, както се вижда от влиянието на Ирландия в преговорите за Брекзита. Великобритания обаче също се възползва от сливането на средно голямата си мощ с Германия, Франция и още 25 страни. Това не е Брюкселска империя. Това е модел на мирна, управляваща в сътрудничество сила, която няма исторически аналог.
 
Преди време Мей разбираше това. В кампанията за референдума тя стабилно защити членството в ЕС с аргумента, че то "може да увеличи до максимум сигурността, благоденствието и световното влияние на Великобритания".
 
Когато днес обещава "задълбочено и специално партньорство", тя няма предвид само търговията, а обещава лоялност към европейската демокрация като един от малкото ѝ значими военни поддръжници. Когато Мей критикува Путин, че подкопава институциите, които гарантират върховенството на закона, тя изразява стратегическа солидарност с ЕС, а не икономическо равняване по него.
 
Това е след дъжд качулка. Може и никога да не узнаем доколко е повлиял Кремъл на референдума, но можем да сме сигурни, че той се е зарадвал на резултата от гласуването. Брекзит вече пропука един съюз, който трудно ще се възстанови. Мей никога няма да е приятел на Путин, но той не се нуждае от приятелството ѝ, след като тя се е ангажирала с политика, която той и без това би избрал за нея.
 
 
По БТА.
Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?