Мека сила спрямо твърдата Русия

Когато идния месец Дмитрий Медведев пристигне на посещение в Германия, канцлерът Ангела Меркел със сигурност ще разстеле червения килим за неговата вероятно последна официална визита в Берлин като президент на Русия. Откакто Медведев влезе в Кремъл през 2008 г., той и Меркел изградиха по-близки връзки в сравнение с нейните бурни отношения с предшественика му Владимир Путин.

Но с договорената неотдавна размяна на ролите, съгласно която Путин се завръща на президентския пост, а Медведев отново става премиер, настроението в Берлин далеч не е приповдигнато. Германците и останалите европейци, които се надяваха на повече демократизация, са в отчаяние от Русия. Те казват, че е време Европа да приеме друга стратегия към Русия - нейния най-голям и най-важен източен съсед.

Това би предвещало края на една фундаментална увереност, изповядвана в частност от Германия, че помощта за модернизиране на икономиката на Русия след време ще доведе до някаква демократизация. Това не се случи по времето на Медведев.

"Постигането на демократизация чрез икономически отношения се провали", казва Щефан Майстер, експерт по Русия в германския Съвет за външни отношения в Берлин. "С Путин, който се кани да стане отново президент, Германия и Европа трябва да приемат нова политика към Русия. Трябва да бъдем по-последователни", добавя Майстер.

На практика това означава признание, че интересите на Европа се отстояват най-добре чрез налагането на нейните ценности с меки властови инструменти като търговия и визова политика, каквито бяха отношенията със Северна Африка и Близкия изток преди появата на Арабската пролет. Тогава европейците с малко усилия обвързаха помощта и политическите контакти със създаването на независима съдебна система или допускането на свободна преса и действащи неправителствени организации.

Същото беше и с Русия. Интересът на Европа да си осигурява енергийни доставки от Русия, която вече удовлетворява близо една трета от европейските нужди от петрол и газ, стана прецедент за ценностите на Европа. "Нашите ценности - защита на човешките права, върховенство на закона и борба с корупцията - са и наши интереси", каза Бен Джуда, анализатор в Европейския съвет за външни отношения в Лондон. "Ние все още не използваме мека сила в отношенията си с Русия".

Медведев винаги внимателно е слушал Меркел и други европейски лидери, когато те предупреждават за нуждата от засилването на законността, но и от борба срещу демографския, екологичния и инфраструктурния упадък на Русия. Всъщност, през неговия мандат бе сторено малко.

"Реформите бяха блокирани, защото те биха отслабили позициите на елитите", казва Николай Петров, политически анализатор от "Карнеги Москва", филиал на Фондацията за международен мир "Карнеги" във Вашингтон. Между другото той добавя, че Медведев дължи поста си на Путин. Когато Путин наближи края на своя втори президентски мандат през 2008 г., той уреди Медведев да го замести.

Европейците имат малко успехи с Русия във външната политика.

Докато Кремъл залагаше много на "рестартирането" на отношенията със САЩ и стигна до споразумение за съкращаване на ядрените оръжия, Европа бе оставена в периферията - несигурна и разединена за това как да оформи някаква дългосрочна стратегическа политика спрямо Русия. Например европейските съюзници в НАТО се опитаха да въвлекат Русия в програмата на алианса за противоракетна отбрана (ПРО). Засега преговорите са в "трета глуха", като Кремъл отстоява твърда опозиция срещу системата на САЩ и НАТО за ПРО, а европейците имат разногласия за това какво да правят с реакцията на Русия.

Още по-разочароващо за европейците, особено за Германия, бе това как Русия при Медведев не успя да намери изход от задънената улица в Приднестровието. Преди 18 месеца Меркел и Медведев се споразумяха да работят заедно за решаването на този 20-годишен замразен конфликт. В замяна Германия предложи на Русия нещо, към което тя отдавна се стремеше: създаването на Комисия по политика и сигурност между ЕС и Русия, в която Европа и Русия да работят в тясно сътрудничество по граждански, военни и кризисни въпроси.

Наистина руските дипломати видяха в това шанс да влияят върху структурата на сигурността в Европа. Но от инициативата на Меркел не произлезе нищо, въпреки големия авторитет на Германия в Русия.

Независимо от всичко изглеждаше, че Медведев като президент ще удържи поне отчасти обещанието си да направи страната по-модерна, демократична и наподобяваща Запада. Сценарият за завръщането на Путин на президентския пост сложи кръст на всички тези надежди.

През следващия президентски мандат на Путин - избирането му е предрешено - западните политици очакват малък напредък към модернизация или демократизация. Те се опасяват, че ще ескалират конфликтите с Русия относно НАТО и което е по-важното – относно Беларус, Украйна и Молдова.

По време на срещата си на върха във Варшава през миналия месец лидерите от ЕС с половин уста изразиха подкрепа за демократичните движения в тези страни. Те дадоха обещания за по-тясно сътрудничество и за сближаването на тези страни с ЕС според стандартите на съюза, вкл. спазване на човешките права и независимо правосъдие. Но ръководителите от ЕС, които са погълнати от кризата на еврото и умората от разширяването, не им дават перспектива за евентуално членство.

Само ден след срещата във Варшава Путин оповести плана си да изгради "евразийска супердържава" в границите на бившия Съветски съюз, която нарече "Евразийски съюз". Анализатори казват, че тази реч по всяка вероятност задава тона за завръщането на Путин: експанзия на влиянието на Кремъл в постсъветското пространство.

Ако това е така, може би е време Европейският съюз да обърне повече внимание на тези страни и да ги привлече към своите ценности по по-пряк начин, вместо да чака Русия да придобие повече влияние, което ще предотврати демократизирането по източните граници на Европа. Това, казват анализатори, засега предлага по-добри перспективи от очакването Русия да се промени.

По БТА