Между чука и наковалнята

Намерението на САЩ да прибави Румъния и България към списъка за НАТО се превръща с всеки изминал ден във все по-гореща тема на медиите. От сега до срещата в Прага през ноември включването на двете страни към вече съществуващия списък от пет държави - Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия - предизвиква дискусии не сред военните анализатори, а в политическите и икономически среди.

От стратегическо-военна гледна точка нещата бяха ясни още при предишното разширяване на пакта през 1997 година. Всички конфликти в посткомунистическа Европа бяха на юг - на Балканите и в Кавказ. Пренебрегвайки този факт, първото разширяване на алианса се осъществи изключително на север.

Но от политическа и икономическа гледна точка, намерението на САЩ да прибавят Румъния и България към списъка за НАТО предизвика учудване и дори нервност. Преди 11 септември се смяташе, че поканата към тези две страни за започване на преговори за членство в ЕС при всички положения бе рискована стъпка, на която се решиха някои европейски лидери - Блеър, Ширак, Проди - които все още бяха под впечатлението на войната между НАТО и Югославия.

Непосредствено след 11 септември, под въздействието на шока от събитията, изглеждаше, че цялостният процес на разширяването е поставен под въпрос. Когато емоциите поутихнаха, Америка започна да анализира в дълбочина смисъла и причините на събитията от 11 септември 2001 година. След няколко години резултатът от анализа ще доведе до установяването на нов световен ред. Засега обаче, сред мерките, които се взимат, има една, която ни засяга пряко: разширяването на НАТО, включващо Румъния и България.

Инициативата на САЩ бе добре приета от южния фланг на алианса, включително от важните за Вашингтон Гърция и Турция - страни, между които все още съществуват проблеми, но въпреки това лобират рамо до рамо за приемането на Румъния и България. Южният, латински пояс на Европа - Италия, Франция, Испания, също подкрепят кандидатурите на Букурещ и София. Две влиятелни членки на НАТО - Великобритания и Германия, все още не са се произнесли. Преди срещата в Рейкявик през май, когато практически ще бъде съставен при закрити врата списъка за Прага, се очаква поне една от тези две държави да изрази позицията си.

Американският печат - Вашингтон пост, Вашингтон таймс и Ню Йорк таймс - през последните два месеца оценява, че макар все още да съществуват проблеми, Румъния и България могат да дадат съществен принос, ако бъдат приети в НАТО.

Какво предизвиква подобни различия в становищата, изразявани във вестниците, излизащи на двата бряга на Атлантика? Първото предположение може да бъде, че става дума за сблъсък между европейския консерватизъм и американския прагматизъм. Включването към списъка на Румъния и България, преведено в цифри, означава много повече от обикновеното прибавяне на две страни към други пет. Румъния и България заедно имат 30,9 милиона жители и площ от 349 385 кв. км. Останалите пет кандидатки общо наброяват едва 15 милиона жители, а територията им е само 244 430 кв. км.

Американският прагматизъм приема финансовите разходи за три пъти по-голямо от прогнозираното разширяване. Те са незначителни в сравнение със стойността на войната срещу тероризма, а САЩ преследват стратегическа победа, не реализиране на съмнителни спестявания. Европа, напротив, е по-резервирана по отношение на цената. Американците виждат в Румъния и България две страни, предоставили без дискусии военни бази и изразили готовност да изпратят военни в Афганистан, Ирак или където се наложи в бъдеще.

Но не само противопоставянето САЩ-Европа е причина за различните позиции във връзка с разширяването със седем страни. За Европа важи необходимостта от привличането на ресурси. Много западноевропейски компании от близо две години очакват, че разширяването ще включва само пет страни, без Румъния и България. Румъния сама представлява пазар, равняващ се на пазарите на всички останали шест кандидатки, взети заедно. Тези, които започнаха да инвестират в по-малки страни, сега могат да бъдат затруднени от тези, които все още не са инвестирали и сега ще имат възможност да се ориентират директно към Румъния и България, които са по-важни не само като вътрешен пазар, но и поради връзката чрез Черно море с бившия Съветски съюз.

Със сигурност вече е станала легендарна ловкостта на Румъния при отблъскването на чуждестранните инвестиции - чрез задушаваща бюрокрация, прекалени формалности, корупция, некомпетеност или глупост - но, веднъж приета в НАТО и под постоянния натиск на преговорите с Европейския съюз, ще - не ще Румъния ще се промени и чуждите инвеститори ще станат по-настоятелни.

Въпреки че постоянно ще се явяват, различията между САЩ и Европа засега не са непримирими. Те обаче заслужават румънското правителство да им обърне по-голямо внимание. Ако Америка ни иска в НАТО, значителна част от Европа все още не е взела решение по въпроса .