Междунардният наказателен съд

От 1 юли 2002 г. статутът на Международния наказателен съд влезе в сила, след като бяха депозирани необходимите 60 ратификации.

Римският статут, с който урежда МНС е приет на 17 юли 1998 г. Досега е подписан от над 140 държави, сред които и всички членове на Европейския съюз.

Идеята, че дори войната не може да оправдае всички жестокости се заражда още през 18 век. През 1899 г. и 1907 г. са приети Хагските конвенции, които определят правата на човека и законите на човечеството.

Статутът на Нюрнбергския военен международен съд въвежда понятието престъпление срещу човечеството. Женевските конвенции от 10 август 1949 постановяват задължението за подпомагане и сътрудничество за арест и преследване на предполагаеми международни престъпления.

Необходимостта да се изгради система за международно наказателно правосъдие стана особено остра в началото на 90-те години на миналия век, когато бяха извършени жестокостите в Руанда и тези по време на войните в бивша Югославия. Международната общност изрази идеята, че извършителите на престъпления срещу човечеството, на военни престъпления и на геноцид трябва да бъдат изправени пред правосъдието съгласно правилата и обичаите на международното право.

През 1995 г. беше създадена комитет ad hoc, в който започна обсъждането на текст, който по-късно се превърна в Римски статут на Международния наказателен съд.

Компетенции на съда

МНС може да бъде сезиран за престъпленията геноцид, престъпления срещу човечеството и агресия (престъплението агресия все още няма за легална дефиниция и този текст не действа). Териториалната компетентност на съда не е универсална. В случай на сезиране от държава, страна по Статута или при самосезиране от прокурора, компетенциите на съда се разпростират само върху територията на държавите-срани по Статута за престъпления, които са извършени на територията на държавите-страни по Статута или от техни граждани. Иначе казано, чрез ратификацията държавите трябва да са признали компетенциите на МНС.
Съветът за сигурност на ООН също може да сезира МНС на базата на глава VІІ от Хартата на ООН, отнасяща се за заплахата за мира.

Основният принцип на МНС е, че той допълва националните юрисдикции, поради което означава, че Съдът може да упражнява компетенциите си, само когато държавите не са поискали или не са могли да преследват извършителите на престъпленията.

Процедурата на МНС

Съдебната процедура на МНС е смес от англосаксонското и френско-германското право. Прокурорът води разследването. Той изготвя и представя обвиненията на предварителен съдебен състав. Ако той потвърди обвиненията, се минава към процес, който се води пред първоинстанционен състав от трима съдии. Има възможност за преминаване и на втора апелативна инстанция, където делото се гледа от 5-ма съдии.

Общо МНС разполага с 18 съдии избирани за 9 години. Предвижда се страните, които са ратифицирали Сатута да изработят свое вътрешно законодателство, с което да осигурят сътрудничество с МНС, включително залавяне на обвинени лица и юридическа взаимопомощ.