Международният наказателен съд - мечта за справедливост

Повече от петдесет години след като в рамките на ООН започва работата по статута и устройството на първия в света постоянен международен наказателен съд, той е на път да се превърне в реалност.

Римският статут от 1998 г., с който се създава Международният наказателен съд, е ратифициран вече от петдесет и седем държави. За влизането на този безпрецедентен договор в сила са необходими още четири ратификации. В момента процесите по ратификация приключват Камбоджа, Румъния, Нигер, Боливия, Йордания, ДР Конго. Българският парламент вече ратифицира Римския статут, сега предстои депозирането на ратификационните документи в ООН.

Според Уилям Пейс, председател на неправителствената Коалиция за международен наказателен съд със седалище в Ню Йорк, необходимите 60 ратификации ще са факт в средата на април, когато за поредната си сесия ще се събере подготвителната комисия за Международния наказателен съд. Специална церемония, на която се очаква да бъдат депозирани ратификационните документи на няколко страни, ще отбележи началото на сесията.

Ако страните, ратифицирали Римския статут, станат 60 през април, договорът ще влезе в сила на 1 юли. От тази дата ще е валидна и юрисдикцията на Международния наказателен съд. Всички актове на геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления, извършени след 1 юли, потенциално могат да бъдат разглеждани от съда.

50-ГОДИШНА ИСТОРИЯ

Идеята, че отделни личности могат да носят отговорност за извършени престъпления пред международната общност като цяло, е сравнително нова. За първи път тя е осъществена след Втората световна война, когато се създава трибуналът в Нюрнберг. Веднага след като той приключва работата си, започва изработването на кодекс на международните престъпления и статут за международен наказателен съд. Но еуфорията от края на войната и успешната работа на трибунала в Нюрнберг бързо затихват. И все пак, за да представят трибуналите и в Нюрнберг, и в Токио като етап от развитието на международното право, а не като актове на отмъщение срещу победените, всички страни-победителки настояват работата за създаване на постоянен наказателен съд да продължи.

Но нещата напредват трудно. Първоначално преговорите по статут за международен наказателен съд се отлагат, докато се изработи дефиниция на агресията, което става през 1974 г. След това възникват други пречки. Едва в края на 80-те години политическата ситуация се променя. По предложение на правителството на Тринидад и Тобаго работата се подновява. Вече договорените постановки за бъдещия международен наказателен съд залягат в основата на статутите на международните наказателни трибунали за бивша Югославия и Руанда. Тяхната работа, на свой ред, води до подем в движението за постоянен международен наказателен съд и до подписването на Римския статут на 17 юли 1998 г.

ИДВА ЛИ КРАЙ НА НЕНАКАЗУЕМОСТТА?

Със сигурност Международният наказателен съд няма да сложи край на масовите убийства и нарушенията на международното хуманитарно право. Той обаче е силно средство срещу тенденцията за ненаказуемост за най-страшните престъпления в съвременния свят.

"Това не е панацея, но е голяма крачка в правилната посока", смята Дъглас Касел, професор в Северозападния университет в Чикаго, САЩ. "Историческият модел на ненаказуемост, където държавните лидери, виновни за редица престъпления, си дават опрощение, защото контролират собствените си съдебни системи, залязва. Той вече беше разбит в два случая - Югославия и Руанда - чиито бивши ръководители са съответно на съд и вече осъдени", допълва той.

Международният наказателен съд е допълнение към националните юрисдикции и се намесва само когато страните нямат желание или не могат да гарантират справедлив процес. Затова много наблюдатели прогнозират, че на практика за него ще остане малко работа. Според други, като Хюман райтс уотч, една от неправителствените организации, които лобират за Международния наказателен съд, той ще бъде много зает.

При всяко положение основният проблем за ефективното функциониране на съда ще е противопоставянето на САЩ. Президентът Бил Клинтън подписа Римския статут въпреки "загрижеността си от някои сериозни недостатъци в договора", но новата администрация даде да се разбере, че няма да го внесе за ратификация и ще се противопостави на изпълнението му. Конгресът прие например Закон за закрила на американските военнослужещи, който предвижда САЩ да спрат военната помощ за страни-членки по Римския статут освен основните си съюзници и да настояват Съветът за сигурност на ООН да даде имунитет на американските сили, участващи в операции на ООН. Законът забранява сътрудничеството с Международния наказателен съд.

САЩ възразяват срещу възможността пред съда да бъдат изправяни американци, заподозрени в извършване на престъпления в чужбина, без да е необходимо съгласието на правителството във Вашингтон. Възраженията им към Международния наказателен съд обаче ги изправят срещу традиционните им съюзници като Великобритания и го поставят в странната "компания" на страни като Ирак, Либия и Китай.

Ние сме единствената държава, която се заблуждава, че може всичко сама, за разлика от останалите, които виждат "международното право като система за сътрудничество", казва професор Касел.