Международният наказателен съд стартира

На церемония в централата на ООН в Ню Йорк вчера беше дадено началото на Международния наказателен съд /МНС/. Достатъчно страни ратифицираха Римския статут на МНС, така че броят им да надхвърля 60-те, необходими за неговия старт. Статутът, изготвен и подписан през 1998 г., ще влезе в сила от 1 юли. Геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени от този момент нататък, ще могат да бъдат разследвани и гледани от съда. До 2003 г. Международният наказателен съд ще бъде конституиран и ще започне да функционира със седалище в Хага.

За да се стигне до това, беше изминат дълъг път. През 1872 г. Гюстав Моание от Червения кръст в Женева, ужасен от погазването на закона през Франко-пруската война, предлага да бъде създаден международен наказателен съд. През 1948 г. Общото събрание на ООН приема резолюция за учредяването на международен трибунал, който да се занимава със случаи на геноцид. В крайна сметка престъпленията в Руанда и Югославия през 90-те години тласнаха държавите към действие. След като бяха създадени трибунали ad hoc за престъпленията в тези две страни, беше невъзможно да се отхвърля повече идеята за постоянен съд, който да поеме изключително тежките престъпления, където и да бъдат извършени.

Голямо е изкушението раждането на Международния наказателен съд да бъде ознаменувано като триумф на закона над силата. В действителност обаче МНС идва на бял свят при ужасяващи обстоятелства. Много големи държави отказват категорично да станат страна по статута, а прокурорът ще преживее доста кошмари, докато определи кои престъпления да разследва съдът.

Окуражаващо е, че с крещящите изключения на САЩ и Турция, повечето страни от НАТО са вече страна по статута. Такива са и някои регионални сили, като Аржентина, Нигерия и ЮАР. Списъкът с държавите, които не са страна по статута на МНС, обаче е доста сериозен. Войнстващият отпор на САЩ, основаващ се на страха, че такъв съд може да повдигне обвинения срещу американци в униформа за военни престъпления, получи голяма обществена разгласа. По-малко известно е решението на други големи страни, включително Китай и Русия, да не се присъединяват към статута, за да избегнат рисковете.

Закон без сила не е закон. Международните съдилища се нуждаят от подкрепата на най-големите страни, за да работят ефикасно. Трибуналът в Хага за бивша Югославия беше на практика безсилен през първите две години от съществуването си, защото нямаше власт там, където трябваше да действа - в бивша Югославия. Едва в края на 1995 г. след като в Босна бяха разположени международни мироопазващи сили под егидата на НАТО, бяха създадени условия за събиране на доказателства и евентуално за арестуването на заподозрени. Едва тогава съдът започна да действа.

Постигнато е широко съгласие, че списъкът от престъпления, които ще гледа Международният наказателен съд /геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления/ е добра основа. Тези престъпления са дефинирани достатъчно добре със солидни норми и с прецеденти от Нюрнбергския процес през 1945-46 г., както и от неприключилите процеси за бивша Югославия и Руанда. Решението, взето на Римската конференция през 1998 г., че МНС няма да включва първоначално в компетенциите си агресия и тероризъм, изглежда разумно, особено след като и двете понятия още не са получили общовалидна дефиниция.

Ключовият проблем не е с какъв тип престъпления да се занимава МНС, а с какви конкретни престъпления, в кои страни. Той изрично е лишен от възможността да се занимава с дела, които се гледат в засегнатата страна. Въз основа на това бившият британски външен министър Робин Кук даде забележителните си уверения пред парламента миналата година, че нито един британски войник няма да бъде изправен пред Международния наказателен съд.

Съгласно строго определените правила, прокурорът на МНС не може да разследва престъпления в държави, които не са страна по статута, ако това не му бъде възложено от Съвета за сигурност на ООН. Всекидневното насилие в Израел и в окупираните палестински територии сигурно няма да бъдат преследвани от МНС, защото Израел не е страна по статута, а Съветът за сигурност на ООН едва ли ще отнесе случая до МНС.

По-вероятно е до съда да стигнат случаи от слаби или разорени страни, които няма да са в състояние да настояват сами да разследват и гледат делата на свои граждани и няма да са способни да попречат на Съвета за сигурност да отнесе въпроса до Международния наказателен съд. И нещо по-важно - те може да се окажат неспособни да предотвратят арестуването и задържането на свои граждани чрез чуждестранна интервенция или от мироопазващи сили.

Съществува сериозна опасност в крайна сметка Международният наказателен съд да се занимава с малко дела главно от държави от третия свят. Така само ще се засили усещането, че системата е доминирана от белия Север, който налага стандарти на бедния Юг. Поради това Съветът за сигурност на ООН и Международният наказателен съд ще имат деликатната задача да решават кои случаи да разследват и наказват. Прокурорът, който трябва да бъде избран по-късно тази година, ще заема най-важния и политически най-деликатния пост в съда. Ще бъде много трудно да се извоюва доверие в безпристрастността на съда, след като той неизбежно ще бъде доста селективен в разследванията си и ще бъде още по-трудно да се осигури необходимият минимум сътрудничество от държави, които не са страна по статута на МНС.

Със сигурност 18-те съдии ще бъдат много по-малко заети от прокурора. Най-малко трима от тях ще бъдат ангажирани на пълно работно време още от началото, но останалите може да са и на непълно работно време. Може би ще има периоди, през които те няма да имат друга работа, освен да стоят в Хага и да правят проучвания. Това не е критика към съда. Неговият най-голям успех може да бъде да накара държавите да поемат собствените си задължения да прилагат сериозно международните закони и да разследват закононарушенията по собственото си право, така че техни граждани да не бъдат изпращани никога в Хага. Подобно на възпиращата сила на ядреното оръжие, Международният наказателен съд може да изиграе ролята си, дори без да бъдат използван.

По БТА