МФ: 33% данък върху свръхпечалбите на всички фирми или заем от МВФ

Със странен доклад, в който се описва, че едва ли не държавата е пред фалит, финансовият министър Росица Велкова обяви в сряда мерки за затягане на фискалната дисциплина. Целта е драстично съкращаване на бюджетния дефицит за 2023 г. от над 11 млрд. лв. (6.9% от БВП) до около 5 млрд. лв. (3%) от БВП. Предвижда се въвеждане на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите от 2022 г. на всички фирми в България (с изключение на публичните предприятия), който ще действа през второто полугодие на 2023 г. Ако това не се случи, има риск за валутния борд, а също и България да тегли заем от Международния валутен фонд, излезе от думите на министъра.

Правителството е приело в сряда концепцията за Бюджет 2023 г., който ще бъде внесен в парламента от служебния кабинет до края на април. Целта е той да спази ограничението за дефицит до 3%, тъй като това е един от критериите за присъединяване към еврозоната и е изискване в рамките на Европейския семестър. Ако няма никакви мерки в новия закон за бюджета, дефицитът счетоводно се очертава на 6.9% от БВП, което е над 11 млрд. лв. Заедно с плащанията за рефинансиране по дълга, това означава необходимост от нов дълг само за 2023 г. в размер на около 15 млрд. лв., обясни Велкова.

Ако България стигне до този сценарий, има вероятност на международните капиталови пазари да не набере необходимия обем дълг, поради което ще се наложи да търси финансиране от Международния валутен фонд.

Поводът за публичното изявление на Велкова бе разпространен от медии проектодоклад на Велкова до правителството за протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.

В проекта се изброяват рискове, които е възможно да се случат, ако не се предприемат мерки за затягане на бюджетната дисциплина – влошаване на фискалната устойчивост; риск от процедура по свръхдефицит; санкции от Европейската комисия; спиране на плащания от ЕС; отлагане за неопределено време на присъединяването на България към еврозоната; влошаване на кредитния рейтинг на страната; повишаване на дълга и др.

Нехарактерно за стила на Министерството на финансите, сред изброените рискове са също "поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото", както и възможен сценарий, при който страната да "ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема". При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60% от БВП, предупреждава още Министерството на финансите.

"Теоретично има опасност за валутния борд при изключително високи дефицити", потвърди в отговор на журналистически въпрос министър Велкова.

Предупреждението ѝ е първото от десетилетия директно публично позоваване на възможен риск за фиксирания курс и теглене на заем от Международния валутен фонд от страна на българското финансово министерство. Неофициално от ведомството споделиха, че целта на изброяване на рисковете в официален документ е била да се заостри вниманието на министрите върху сериозните предизвикателства пред бюджета, но министерството не смятало, че документът ще бъде осветен публично и ще стигне като новина до кредитните агенции и чуждите инвеститори. От години докладите по решенията на Министерски съвет са публични и се обявяват в системата за правна информация на правителството. В същото време от седмици лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов непрекъснато повтаря тезата за апокалиптичното състояние на публичните финанси.

За да не се стига до драматичните сценарии, изброени от МФ, служебното правителство ще предложи разходни и приходни мерки в Бюджет 2023, чието приемане обаче зависи изцяло от 49-ото Народно събрание.

Най-сериозната идея е въвеждане на еднократен данък за периода юли – декември 2023 г. върху свръхпечалбите на фирмите в България, включително частните. За публичните предприятия се предвижда плащане на 100% дивидент. Новият данък ще се изчислява, като от печалбата за 2022 г. се извади увеличената с 20% средногодишна печалба за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и разликата се умножи с 33%. 

По данни на МФ средният ръст на печалбите на фирмите в България годишно е около 1.5 млрд. лв., докато през 2022 г. е бил към 10 млрд. лв. От миналата година бизнесът получава огромни компенсации за цената на тока, които трябва да бъдат прекратени на 30 юни.

Правителството ще въведе от 1 юли отложената мярка за увеличаване на тол таксите. 

Концесионните възнаграждения ще бъдат увеличени с процента на инфлацията. 

В средата на годината ще се възстановят стандартните ставки на ДДС и акцизите за повечето от стоки и услуги, за които бе въведено облекчение - ресторантьорските услуги, фитнесите, горивата и тока. Ще се увеличи данъкът върху електронните цигари, т. нар. вейпове. Намалената ставка на ДДС ще се запази само за хляба, брашното, бебешките храни и книгите, каза Велкова. Предвижда се засилване на фискалния контрол и предварително внасяне на ДДС при селектирани рискови стоки.

Мерки ще има и в разходната част на бюджета. Сред тях е връщане на забравеното правило за плащане на 90% от разходите на министерствата, като останалите 10% ще зависят от състоянието на дефицита. Капиталовите разходи няма да може да се прехвърлят за други цели. Ако НАП и Агенция "Митници" изпълнят плана за приходите на 100%, ще получат 10% ръст на заплатите, а ако преизпълнят плана - 15%. Увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10% ще има само за тези звена, които не са получили повишение миналата година. Ще се ограничат разходите за командировки, за издръжка и представителните разходи.

Осигурено е плащането на увеличението на пенсиите с швейцарското правило от 1 юли, тоест с над 12%, каза още Росица Велкова.

На 17 март, в петък, Министерството на финансите ще публикува пакета от промени в данъчните закони. Също тогава на сайта на ведомството ще бъдат качени за обществено обсъждане нови промени в Кодекса за застраховането по казуса "Зелена карта".

Как реагираха партиите?

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в последните седмици описва редовно апокалиптичното състояние на публичните финанси и призова служебното правителство да извади данните, защото иначе той можел да ги извади. "И президентът Радев, и финансовият министър са длъжни преди изборите да извадят състоянието на бюджета. Според мен дефицитът вече е 7-8 %, потреблението се е сринало. Надявам се и ги умолявам – да излязат и да кажат какво е моментното състояние", каза Борисов във Враца на 27 февруари.

Същата теза бе развита и от Слави Трифонов, според когото "основната причина за тези изводи се крие в работата на последното редовно правителство и решенията, взети конкретно от тогавашния министър-председател Кирил Петков и тогавашния министър на финансите Асен Василев". Партията на Трифонов участваше в правителството на Петков и Василев. "Да теглим заем от МВФ не е стояло пред страната ни от Жан-Виденово време. А като се сетя какво беше тогава - никак, ама никак не ми се иска това време да се връща", сподели Трифонов.

Според съпредседателя на "Продължаваме промяната" Асен Василев поднасянето на данните за финансите на държавата в сряда от служебния министър Велкова е било "манипулация".

"Днес служебният кабинет пак започна да плаши българските граждани. Това, което се случва в момента, е една политическа манипулация. Един прост въпрос: Фискалният резерв към края на февруари 2021 г., последните месеци на правителството на ГЕРБ по това време, беше 8 милиарда и 800 милиона. Фискалният резерв към момента и 16 милиарда и 400 милиона, с почти 8 милиарда повече. Как точно фалира държавата? Както съм казвал и друг път - тези, които се опитват да ви изплашат с фалит на държавата, се опитват да ви откраднат парите", каза Василев.