Мигрантите от Венецуела се страхуват повече от кризата, отколкото от ксенофобията

Мигрантите от Венецуела се страхуват повече от кризата, отколкото от ксенофобията

Дейзи Сантана е избягала от кризата във Венецуела, с риск да се изправи срещу ксенофобията. Хиляди мигранти като нея преминават през Колумбия към Еквадор и Перу, знаейки, че са изложени на риск от реакции на отхвърляне, дори на агресия.

Само един шал пази Дейзи от студа в Тулкан, в еквадорските Анди на границата с Колумбия - транзитният пункт, през който минават венецуелците, за да започнат отново живота си в друга южноамериканска държава.

"Всички сме уплашени. Но щяхме да сме още по-уплашени, ако трябваше да се върнем", обяснява примирено 48-годишната жена пред АФП.

Свикнала с горещия климат на страната си, Дейзи потръпва още повече, докато си спомня за новините от Бразилия: гневна тълпа в събота изгори оскъдното имущество на нейни сънародници, също избягали от страната в пълен фалит.

Тези бурна реакция на жителите на Пакарайма, на северната граница на южноамериканския гигант, е била провокирана от кражба, приписана на венецуелците. В този регион, като Ипиалес и Кукута, в югозападна и североизточна Колумбия, всеки ден пристигат хиляди мигранти в безкраен поток.

Дейзи е напуснала страната си преди 17 дни, само с черната раница на гърба си и розовите маратонки на краката. Прекосила е цяла Колумбия и чака да влезе в Еквадор, където властите вече изискват паспорт, за да позволят на мигрантите да продължат пътуването си. Според колумбийските власти половината от тях имат само лична карта, понеже дефицитът на хартия във Венецуела не позволява отпечатването на много документи.

Дейзи също няма паспорт. "Търсим сигурност навсякъде другаде, защото в нашата страна не можем да сме спокойни", казва тя, като подчертава, че "да си другаде е по-добре, отколкото да си във Венецуела".

Тя е изминала 1500-те километра между Кукута и Тулкан, "за да започне отново от нулата" в Перу, повечето време пътувайки на автостоп. Но не винаги.

Недалеч от нея, Роберто Фариас се е увил с одеало. Болят го краката, подпухнали от дългото ходене по планинските пътища в Колумбия, понякога нощем.

"Трябваше да вървим цял ден, защото никой не ни качи" в колата си, разказва брадясалият 29-годишен мъж.

Също като Дейзи, той носи черна раница и нещо розово: куфар. И двамата отиват в Перу и се притесняват от приема, който ще получат.

"Малко ме е страх. Надяваме се, че всичко ще мине добре и няма да ни отхвърлят", казва той.
Въпреки всичко те са имали късмет: както още хиляди мигранти, които всеки ден пристигат в Тулкан, те са получили помощ от непознати, които са им дали храна или лекарства.

"Много хора се отнасят лошо с нас, но други се отнасят добре. Както навсякъде!", казва Роберто.

Следващото предизвикателство е да пресекат границата и да продължат пътя си до Перу, където много венецуелци имат роднини.

Но от следващата събота, Перу също ще изисква паспорт.

Колумбия, която е приела над 1 милион венецуелци през последните 16 месеца и е уредила временен престой на 820 000, осъди мярката, взета от съседите ѝ, като посочи, че това е в интерес на нелегалната миграция.

"Нямаме никакво намерение да нарушаваме закона. Искаме просто хуманитарна помощ", обяснява Хосе Антонио Естевес, който се надява да пристигне в Перу преди съдбоносния ден.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?