Михаил Ходорковски няма да има вече същото лице

Точно три седмици след като заведе дело в Страсбург срещу Русия чрез адвокатката си Карина Москаленко, в нощта срещу 14 април в затворническата колония Краснокаменска в Сибир е извършено покушение срещу бившия шеф на петролния концерн “Юкос” Михаил Ходорковски.

През изминалите четири дни руските власти предоставяха множество разминаващи се една на друга версии. Първоначалната беше, че покушение не е имало, след това обаче от Кремъл съобщиха, че е ранен, но раните по лицето на Ходорковски са нанесени от него самия. В последствие един от директорите на наказателния трудов лагер, в който Ходорковски лежи, поясни, че  милиардерът е нападнат от съквартирант и “обезобразен така от едната страна, че никога повече може би няма да бъде онзи, когото сме свикнали да виждаме”.

Според адвоката му Антон Дрел, Ходорковски е бил нападнат и ранен с нож през нощта докато спял. Юрий Шмидт, друг негов адвокат, съобщи, че  пострадалият се събудил в килията си със силни болки в лицето, облян в кръв, след като нападателят го “нарязал с обущарски нож”. При обиск сред личните вещи на престъпника са открити различни режещи предмети, между които и два ножа. Ходорковски ще остане известно време в затворническия лазарет с шевове на лицето, каза пред АП в неделя вечерта Шмидт.

Юрий Калинин, директор на Федералната служба за изпълнение на наказанията заяви също за АП, че “Няма нищо подобно”. Той обясни вчера, че в три часа през нощта на 14 април Ходорковски се скарал със свой приятел, който го ударил по носа. “Носът му е само леко одраскан, няма проникваща рана. Всичко останало е само изявление в стила на другаря Шмидт”, каза Калинин.

По-късно стана ясно обаче, че млад криминален затворник на име Кучма е нарязал лицето на Ходорковски с обущарски нож, докато той спял. Засегната е лявата страна на лицето му и лявата ноздра, наложило се е да му направят няколко шева, раните са дълбоки между 3-6 мм, съобщи Антон Дрел.

Юрий Калинин изказа нова версия в понеделник. “За покушение не може да се говори”, според показанията на нападателя, той направил това, за да не го преместят в друг отряд.  Като “арогантни глупости” определи тази версия Наталия Терехова, също адвокат на Ходорковски. “Щом не е искал да бъде преместен, е трябвало само да уведоми за това ръководството на колонията”, пише Терехова.

Тя каза, че клиентът ѝ се е събудил с окървавено лице и лекарите са открили няколко фрактури. Ходорковски е заплашван със смърт, преди седмица само жена му Инна е била на свиждане, за което, въпреки, че му се полага по закон, тя е трябвало да се бори юридически месеци наред.

Заплашени от анонимни лица  “да внимават” са били тя и четирите им деца. Близнаците, които два дни след нападението срещу баща им навършиха 9 години и 16 - годишната им дъщеря се движат само с майка си. Най-голямото им дете е 21 -годишен син от първия брак на милиардера.

Поради опасността за личния му живот и този на семейството му, а предвид и предстоящото дело в Страсбург,  Ходорковски вероятно няма да повдига обвинение срещу Кучма, тъй като смята младия мъж за неадекватен и опасен, а и той сигурно няма да е единствен, с когото може да си послужи всеки, имащ достатъчно власт и средства за целта.

Адвокатите на Ходорковски не знаят в какво състояние е лицето му, но са категорични, че няма опасност за живота му. Управата на затвора отказва да започне вътрешно разследване по случая, защото смята, че става дума само за обикновен спор между затворници, “завършил с няколко драскотини”.

Всички опити  да го извадят от затвора преждевременно за добро поведение, остават напразни, въпреки че това е третият случай на нарушаване правата му зад решетките. Още по време на предварителното разследване Ходорковски на два пъти трябваше да лежи в карцера - за притежание на документи, разясняващи правата на затворниците, както и за това, че е пил чай на забранено място.

Най-известният руски затворник

Руският олигарх Михаил Ходорковски се превърна от най-богатия човек в страната си в най-известния затворник, след като бе признат за виновен по шест от седемте основни обвинения срещу него за финансови измами и укриване на данъци в особено големи размери. На 31 май 2005 г. той бе осъден на 8 години лишаване от свобода в трудов лагер в Сибир. По думите на адвоката му Робърт Амстердам и руски правозащитници, в руските трудови лагери, част от ГУЛаг-системата, дългогодишни присъди понастоящем излежават 624 000 души. В останалите затвори осъдените с присъди над 5 години са над 400 000 руснаци. Тук не са включени изтърпяващите леки и средни присъди затворници в други затвори, както и младежките затвори за непълнолетни престъпници до 18 г. и превъзпитателни центрове за малолетни до 14 г.

Михаил Ходорковски ръководеше нефтената компания “Юкос” и според  заключението на западни и руски наблюдатели, делото срещу него започва най-вече заради амбициите му да влезе в политиката. Съдружникът му Платон Лебедев, с когото управляваха “Юкос”, получи същата присъда, защото изяви подобни амбиции да стартира в политиката на страната като опозиционен лидер.

Ходорковски, който бе смятан за най-богатия човек в Русия, прекара в затвора 583 дни, преди да влезе в сила окончателната присъда. На 31 август 2005 намиращият се тогава в арест руски бизнесмен обяви, че възнамерява за се кандидатира за депутат в предстоящите избори за руската Дума.

По силата на руските закони, той имаше възможност да се кандидатира за депутат, докато жалбата му за ревизия чака. Своевременно, само седмица след това заявление, влезе в сила присъдата му, а под натиск на президента Путин ревизията бе отхвърлена.

Нищо излишно

Девизът на Михаил Ходорковски е “Нищо излишно!”. В офиса му в нова голяма сграда нямало нищо, освен огромно бюро, компютър, фотьойли и карта на Русия. Не пише никога на хартия, не носи никакви документи със себе си. Цялата комуникация в компанията “Юкос” е била напълно електронизирана. Работният му ден започвал в 8 ч. и завършвал в 22 ч.

Роден е на 26 юни 1963 г. в Москва в семейството на Борис Мойсеевич и Марина Филиповна. Родителите му са работници в завод за прецизна измервателна апаратура. Както във всяко социалистическо семейство, парите не достигат и бащата работи допълнително като общ работник.

Ходорковски завършва химия в Химико-технологичен институт и след това икономика в Институт за народно стопанство. През цялото си следване в първия институт изкарва пари като общ строителен работник, защото няма право на стипендия заради рестрикциите през 80-те срещу евреите в СССР, какъвто по произход е и той.

Преди да навърши 25, по време на Перестройката, на базата на комсомолска университетска инициатива, основава с приятели-състуденти Клуб за техническо и научно творчество - младежки Център за междуотраслови научнотехнически програми (МЕНАТЕП). Според някои източници в центъра се занимавали с разпространение на научна компютърна западна литература, но всъщност внасяли и дефицитните по онова време в Русия компютри. По това време същите студенти работят и в дърводелски цех в някогашно хале на легендарния завод ЗИЛ, където правели за износ за соцлагера лакирани дървени лъжици и матрьошки с лика на Горбачов.

Според друга версия, центърът правел разработки на компютърни програми за оръжейната индустрия. Заводите обаче не си плащали редовно и Ходорковски  и колегите му потърсили кредит. След като преподаватели им казали, че само ако в рамките на центъра е регистриран клон на банка или банка, те ще могат да получават пари,  те регистрират Търговската иновационна банка за научно-технически прогрес.  Която наистина безпроблемно взима огромни кредити, купува МЕНАТЕП и Ходорковски става генерален директор на новото обединение МЕНАТЕП. 

В началото банката на младежкия  Център за междуотраслови научнотехнически програми (МЕНАТЕП) съществувала под крилото на Държавния комитет по наука и техника при Министерския съвет. Впоследствие се отделя  и седем години Ходорковски ръководи МЕНАТЕП. Кариерата му продължава да се развива стремително.

На 32 г. вече е председател на Инвестиционен фонд за съдействие на горивно-енергийната промишленост, последователно с ранг на зам.-министър и съветник на министър-председателя на Русия.

През декември 1995  фирмата "Лагуна" с гаранция от банка МЕНАТЕП придобива 33 % от акциите на нефтената компания “Юкос” със задължение да инвестира 350 млн. долара. След поредица борсови спекулации и сливания в края на 1996 г. Ходорковски става председател на Съвета на директорите на “Юкос”. През 1998-1999 вече е и член на Колегиума на министерството на горивата и енергетиката.

Британското списание “Euro Business” изчислява доходите му на 8 млрд. евро, американското “Форбс” - на 8 млрд. долара, което означава 30-то място в списъка на най-богатите хора в света и първо в Русия.

“Юкос” като компания или Ходорковски лично контролират дялове в следните банки и компании през втората половина на 90-те до “обезглавяването” на гиганта: “Роспан Инт.”, Group MENATEP Ltd., “МЕНАТЕП Санкт-Петербург”, “Роспром”, “Апатит”. През 1993 и 1996 Ходорковски показно подкрепя кандидатурата на Елцин за руски президент и постоянно демонстрира през годините приятелство с него.

Чрез тези връзки Ходорковски помага на приятеля си Владимир Потанин да завладее банка ОНЕКСИМ чрез купуване на 38% от акциите на “Норилски никел”. После пък Потанин помага на Ходорковски да завладее “Юкос”. През 1998 става известно сливането на “Юкос” и “Сибнефт”, собственост на друг милиардер - Роман Абрамович, но реалното сливане става чак пред 2003. Така се появява гигантът “ЮкосСибнефт”. За най-близки партньори на Ходорковски се смятат Каха Бендукидзе (Обединени машиностроителни заводи), Виталий Савелиев (“Связинвест”), Алексей Мордашов (“Северстал”). За най-сериозен противник - Тюменската нефтена компания, която Ходорковски успява да купи чрез поредица комбинации през 2002.

Арестът на Ходорковски през ноември 2003, процесът и присъдата се коментират като саморазправа на Путин чрез послушната на Кремъл руска съдебна система с най-богатия руски олигарх, който не криеше политическите си амбиции и финансираше опозиционни партии въпреки волята на Путин.

Грешката на Ходорковски бе, че публично предизвикваше президента на Русия, зад когото стоят мощните държавни петролни и газови картели и една не малка част от новите олигарси – и, разбира се – дългата сянка на КГБ. Михаил Ходорковски плаща и в лагера в Сибир за предизвикателството, което представлява личността му за всички тези, е коментарът на руски и чуждестранни наблюдатели през изминалите дни.

Още след ареста на Ходорковски през зимата на 2003 г. посланикът на САЩ в Москва  заяви пред западните агенции, че у чуждите компании, които работят в Русия или биха искали да инвестират, възникват сериозни съмнения, защото арестът на милиардера е извършен четири месеца преди тогавашните президентски избори, а Ходорковски подкрепяше открито двете опозиционни партии, либералната “Яблоко” и Съюза на десните сили.

В края на 2003, след ареста, лондонският “Дейли телеграф” писа: “Краят на този процес ще покаже, дали Русия е готова да се присъедини към клуба на развитите държави или ще се върне към беззаконието”. “Индипендънт” пък посочи, че случващото се в Москва е “най-дръзката акция срещу политическите противници на Путин”. “Берлинер цайтунг” беше сигурен, че Ходорковски е осъден по заръка на Путин, “защото бившият редови комсомолец може да се превърне в неговия най-сериозен политически противник”. 

След ареста и делото срещу Ходорковски стана ясно, че думите на Путин в заканите му да унищожи олигарсите не са били само риторика. И че е считал Ходорковски за своя най-опасен икономически и политически противник. Според руски източници, Путин нарежда да подскажат на милиардера да напусне завинаги Русия (като Абрамович), но шефът на “Юкос” отказал с думите, че обича родината си и няма да я остави на “шайката на Путин”.

Една от дразнещите властта идеи на Ходорковски беше откритият апел на милиардера за създаване на гражданско общество в Русия.

“Искам да създадем и у нас стабилно, не абстрактно гражданско общество. Руснаците трябва по-добре да опознаят Запада,  да не се страхуват от него, да не се оставят да бъдат индоктринирани срещу демократичния Запад и капитализма. Трябва да направим всичко възможно, за да не бъдат спрeни опитите за изграждане на пазарна икономика и истинска демокрация със свободни граждани в една правова държава. Искам всеки обикновен руснак да получи своя шанс в живота в една нормална демократична страна, както обикновеният британец и американец го получават в своите страни”. Това изказване на Ходорковски през пролетта на 2003 се счита за ултимативния сигнал до Кремъл, следствие на който се стартира икономическото и политическото му унищожение.

Унгарският “Непсабадшаг” коментира: “Можеш да запазиш парите си в Русия, ако стоиш далеч от опозиционната политика. Докато Ходорковски спазваше това правило, той бе невредим. Неговите престъпления не са пред закона, а пред президента Путин и неговия правоверен кръг. Михаил Ходорковски не може да не знае това, но бедата му е, че си направи грешно сметката. Той се надяваше на повече подкрепа от цивилизования свят. Бизнесинтересите на САЩ в “Юкос” не спряха обаче президента Путин, защото след 11 септември 2001 той стана за САЩ по-важен, отколкото няколкото петролни милиарда и амбициозния да промени системата млад мъж.”