Михов е върхът!*

"Гоня мисълта от себе си за последния полет". Въздушният ас на България ми казва това с усмивка, но дори и сините очи не могат да скрият тъгата му от предстоящата раздяла. С поста. С армията. Със самолета. "Пагоните обаче не давам", зарича се летецът, за когото е свята свободата и в небето, и на земята.

След 74 дни, на 11 юни, четиризвездният генерал Михо Михов за последен път ще отдаде почест като първия в Българската армия. "Генералите един по един извършват последни полети и за мен е неизбежно", успокоява се 39-ият в историята на България началник на Генералния щаб. Но първият офицер от авиацията, поел жезъла на цялата армия, и първият генерал, пенсиониран на 53 години!

Той като че ли е свикнал с върховите моменти в живота си - отличник на Военната академия "Г. С. Раковски" и на Генералщабната в Русия, военен пилот I клас над 2000 летателни часа във въздуха. През 1991 -ва на 42 години става най-младият носител на генералски звезди. 10 години по-късно е първият български генерал, закачил натовски пагони на раменете си, първият, отдал чест на американски президент - Бил Клинтън, първият четиризвезден български генерал.

Хвален и охулван.
Политиците не му прощават непокорството да отстоява воинската и офицерската чест, да опазва армията от партийни посегателства. Преди години скочи срещу шоковото отрязване на офицерския корпус, сега е против "неаргументираното и несправедливо" посичане броя на българските генерали. "Освобождаването на генералите не решава проблема на младите", опитва се да защити професионализма си. Винаги е показвал железни нерви, преглъщайки дори депутатски обиди, че реформата буксува.

За разлика от мнозина родни политици ген. Михо Михов е уважаван както в Москва, така и в Брюксел, Лондон и Вашингтон. Трима министри се изредиха по време на 5-годишния му мандат. "Не ми беше лесно
но с тях, но и на тях не им беше лесно с мен", признава днес землякът на Дан Колов. Когато се зарече, че няма да командва армия по-малко от 70 000 души, мнозина очакваха да хвърли пагона, след като Костовият парламент закова щиковете на 45 000.

Отнеха му военното разузнаване, след това контраразузнаването, взеха му военната академия и военните училища. Със закон орязаха пълномощията му. "Чукаха" го отляво и отдясно. Загуби битката с политиците, но опази достойнството си, не влезе в щампи и в сговори. И удържа мира в България, когато съседно Косово подпали чергата ни. Противниците му го смятат за "предател", защото поведе армията на Аспарух към НАТО. Доволен съм, защото не армията ни, а държавата ще влезе в НАТО и моят екип подготви трасето", с гордост отвръща на ударите. Е, съдбата ще го лиши от мечтата - да стане равен на колегите си в Брюксел.

И ако не е любимец на всички поколения офицери, то войниците го боготворят и са щастливи само да се докоснат до него. Не само заради магнетичното излъчване, невероятния интелект и мъжко поведение, но и защото успоредно с респекта носи огромна човещина. Наричат го "генерал от бъдещето", защото е първият звездоносец с европейско излъчване, нищо, че душата му страда за родния баир и мириса на земя. Може да те омае с приказки, да те зареди с идеализма си, и да те накара да тръгнеш след авангардните му идеи.

Има ли нещо по-важно за един пълководец? Аа, има! Едногодишната внучка Милица, грабнала в чудното си име първите две букви на дядо и огромната му любов. Дерзай, генерале! И след 11 юни България ще има нужда от теб! Дори и с пенсията от 186 лв., с която ще те възнагради Родината на 13 юли.

*Заглавието е на Mediapool