Милошевич - партньор на Запада и военнопрестъпник

Изправен пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия от 12 февруари, Слободан Милошевич за няколко години смени статута си на привилегирован партньор на Запада с този на обвиняем в геноцид и престъпления срещу човечеството.

Милошевич бе смятан за неизбежен събеседник в продължение на много дълго време, казва посланикът на Югославия във Франция Радомир Диклич.

По отношение на югославската криза Западът се люшкаше между колебанието, липсата на решение и решителност, и пропусна един глобален подход, допълва Диклич, който е бивш директор на независимата агенция Бета.

И Милошевич бе този, който се възползва най-много от това.

Неспособни да спрат наближаващата катастрофа в Югославия в началото на 90-те години Западът, и по-специално САЩ, накрая избраха да преговарят със сръбския лидер, за да се сложи край на войната в Босна. През 1993 г. Милошевич, чийто режим бе подложен санкции, се възползва от случая и замени знамето на ултранационализма с това на диалога.

Посвещаването става в Дейтън през ноември 1995 г., където е поканен да преговаря от името на лидерите на босненските сърби, които са обвинени в геноцид. Той полага подписа си под споразумение, което слага край на войната в Босна и узаконява етническото разделение на територията.

Четири месеца след клането в Сребреница, за което босненските сръбски сили са заподозрени в избиването на хиляди мюсюлмани, сръбският президент е станал ключов елемент за стабилността в региона.

При подписването на споразуменията пред декември в Париж всички приветстват големия гарант на мира, спомня си посланикът.

Но стабилността на Балканите си има цена. Западът си затваря очите за отговорността на Белград за престъпленията, извършени по време на войните в Хърватия /1991-1995 г./ и Босна /1992-1995 г./, за съдбата на Косово, чиято автономия бе отнета през 1989 г., както и за липсата на демокрация в Сърбия.

Западът легитимира Милошевич, поддържайки режима му, основан на фалшифицирани избори, отправя обвиненията си Диклич.

През всичките тези години амбициозният и прагматичен Милошевич си служи с международната общност, за да се задържи на власт. Той се възползва от недостатъците и грешките на Запада. Не беше голям стратег и ако това се сравни с провалите, той бе само един дребен господар. Но срещу себе си имаше аматьори, смята Диклич.

До кризата в Косово през 1998 г. Милошевич се чувства свободен да се разправя с бойците от Армията за освобождение на Косово, които САЩ окачествяват като "терористи", но предупреждават Белград да се въздържа от всяка крайност в това обуздаване. Една прекалена крайност - убийството на 45 албанци в село Рачак на 15 януари 1999 г., разтърсва Запада и особено САЩ.

В началото на кризата САЩ все още се водеха преговорите с Милошевич в Дейтън, обяснява бившият посланик на Франция в Македония Унцингер, европейски преговарящ с Милошевич по време на кризата.

След това всичко се преобърна. Милошевич стана пречка и Вашингтон започна да гледа на него като на демон, сила на злото, продължава той. Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт не иска да повтори грешките, допуснати в Босна, където много се е говорело, а малко се е действало.

Натискът на Запада не кара Милошевич да отстъпи. Преговорите в Рамбуйе през 1999 г. се провалят и се стига до тримесечните бомбардировки срещу Югославия. Унцингер смята, че Милошевич е бил убеден, че НАТО няма да се намеси с военна сила. Той не е преценявал ясно действителността, продължил е да действа по схемата на Дейтън. Диклич също смята, че той се е мислел за велик държавник, в златна клетка, отделен от реалността. Той не чу Запада, отиде прекалено далече, посочва той.

По БТА