Мина “Чукурово” частично става за депо за отпадъци

Едва 220 декара от общо проучени 500 на площадката в мини “Чукурово” са подходящи за изграждане на депо за съхранение на отпадъци, съобщиха в сряда от консорциум Геокомплекс, който извършва проучвателните работи. Тази площ е разделена на два терена с приблизително равна големина.

Според зададените от Министерството на околната среда критерии, терените, подходящи за построяване на депо, трябва да са над 250 декара.

Окончателната оценка на експертите бе представена след извършването на инженерногеоложките и хидрогеоложките изследвания в рудника. Според управителя на Геокомплекс Валентин Георгиев, ако Столична община поиска да построи завод за преработка на отпадъци, е възможно теренът да бъде разширен в източна посока.

Очаква се до края на февруари да бъде готов и лабораторният геофизически анализ на терена. Въпреки това от общината няма да могат да използват “Чукурово” за извозване на балирания боклук, защото решението на Министерски съвет за рудника се оспорва във Върховния административен съд и до приключване на делото София няма да може да се възползва от този вариант.

Изследванията на мини “Чукурово” са показали, че почвата е водонепроницаема. Тя се състои предимно от глини, които имат много ниски филтрационни свойства, както и способност да задържат проникналите филтрати.

От Геокомплекс са установили, че в рудник “Чукурово” няма подпочвени води през лятото и в съвсем малки количества през зимата, но те се натрупват в следствие на падналите дъждове.

“Между река Габра, където се оттичат малка част от тези води, и река Искър няма никаква връзка и няма опасност от проникване на инфилтрат от боклука в язовир Искър, заяви един от участниците в изследването - проф. Хрисчо Хрисчев.

Въпреки това той определи като “усложнени” обстоятелствата около инженерногеоложките характеристики на изследвания терен. По думите му има нужда от допълнителни дейности, свързани със слягането на повърхностния слой на терена, защото той е изграден от неслегнали материали, изхвърлени при работата на мината.

От Геокомплекс обаче заявиха, че според изготвения математически модел в изследването, при драстично нарушаване на нормативните изисквания за депониране на битови отпадъци, след 70 години биха се появили малки като количество и концентрация локални замърсявания, които ще се задържат в рамките на котлована и след 100 години ще се самопречистят.

“Става дума за модел, който изследва замърсяването без да направи допълнителна подложка на терена, без да се сложат фолиа и да се изгради дренаж и при постоянно течащ инфилтрат от боклука в продължение на 10 години. При това положение замърсителите ще се просмучат в почвата на около 7-8 метра”, заяви Хрисчо Хрисчев.

Според изследването, и климатичните условия не са рискови за пренос на замърсен въздух.

Геолозите бяха категорични, че след направените две изследвания на другия проучван от МОСВ терен - рудник “Република” край Перник, той също може да се счита за потенциално подходящ. Въпреки това окончателният отговор за него може да се очаква в края на месеца, тъй като не са направени лабораторните изследвания.

По думите на Валентин Георгиев, ако Столична община или МОСВ поискат, може да бъде направен и сравнителен анализ на двете мини, за да се установи коя е по-подходяща за депо.

Изследването на двата рудника е струвало на поръчителя МОСВ 200 000 лева.

Собственик и на двете мини е бизнесменът Христо Ковачки, чийто охранители през есента на м.г. нанесоха побой над жители на близкото с. Габра, протестиращи срещу извозването на бали смет към мината.

Изпълнителният директор на Геокомплекс допълни, че на територията на община София практически няма никаква възможност да бъде намерен терен за депо.

В същото време зам.-кметът по екологията Милор Михайлов съобщи, че Комитетът за управление на отпадъците към общината е определил 4 площадки като най-подходящи за изграждане на завод за преработка на боклука.

Както Mediapool писа по-рано терените са са индустриалният район на Кремиковци, село Яна, територията на пречиствателната станция в Кубратово и местността Хан Богров.

По думите на Михайлов с най-добрите показатели е площадката в Кремиковци.