Миналото на терористичната организация "17-ти ноември"",N

Под заглавие :"Светлина по маршрута на "17-ти ноември" вестник Катимерини, позовавайки се на източници от гръцкото следствие и лично на министъра на обществения ред Михалис Хрисохоидис, сглобява картината на възникването и пътя през годините на мистериозната и неуловима до скоро терористична организация "17-ти ноември".

За "17-ти ноември" до преди седмици се знаеше единствено, че съществува от 27 години, че за този период е поела отговорността за убийството на 23 души - чужди и гръцки дипломати и бизнесмени, както и за десетки нападения с взривни устройства и базуки срещу бизнес офиси и дипломатически представителства и дълга поредица от банкови обири и кражби на оръжие.

Катимерини, позовавайки се на събрания от показанията на арестуваните полицейски материал и от историческите факти, пише:

Александрос Йотопулос 1972	Александрос Йотопулос 1980	Александрос Йотопулос 2002

"Изглежда, че всичко започва през 1969 г. В епохата на голямото бунтарство, когато посланията на Че и на Маринкела, превръщайки се в генератор на въоръженото бунтарство в градовете, проникваха в университетските общности на Европа. Тогава една група от около 40 гръцки младежи в Париж решава да създаде движението "29 май", една радикална организация, противопоставяща се на военната диктатура. Заедно с тях са и някои италианци и германци, дошли да подкрепят идеята за въоръжената борба. Започват безкрайни дебати, които не водят до никъде.

Младият тогава Александрос Йотопулос се изявява като твърд привърженик на въоръжената борба. Начело на военната структура на организацията, той е сред най-радикално настроените и заедно с други 7-8 лица ще потърси контакти с кубинските власти. Ще успеят да заминат за Хавана, където ще прекарат шест месеца и ще се върнат през август 1969 г.

Ще последват нови дебати. Чужденците ще се оттеглят, за да потърсят изход в собствените си страни. Една основна група от 15 души ще създаде през 1971 г.комунистическото движение ЕККЕ, което ще придобие маоистка насока и след падането на военната хунта в Гърция ще се впише легално в политическия живот на страната.

Друга група - по-малко радикална, ще продължи да настоява за борба против диктатурата, но без въоръжени действия, освен в краен случай.

"Кубинците" начело с Александрос Йотопулос ще основат Народна революционна съпротива /ЛЕА/. Те са сред лидерите и основателите на тази организация.

През 1971 г. в Париж се срещат кадри на ЛЕА, на 20 октомври и на организацията Арис-Ригас Фереос с цел да обединят силите си и да създадат една радикална организация на революционното насилие. Но и тук няма да има единно мнение и Йотопулос ще се надигне в защита на "въоръжената борба срещу режима".

От този момент той ще изчезне, следите му ще се загубят. Някои негови приближени казват, че отива в Полша заедно с една жена. Следва период на неизвестност, който продължава до падането на военната хунта. За онзи период няма никакви сведения, а участвалите в бунта на Политехниката казват, че никога не са го познавали. Повечето от тях смятат, че "кубинците" са подценили бунта в Политехниката, класифицирали са го в процеса на преход от диктатура към парламентаризъм и са го отхвърляли.

Със синдрома на пропуснал най-значимия момент от борбата срещу диктатурата, Александрос Йотопулос "високия", според свидетелски позаказания, ще дойде в Гърция в началото на 1975 г., съпровождан от една жена, чиято самоличност и до днес остава неизвестна за властите."

Според следствените власти, завръщайки се в Гърция, Йотопулос установява контакт с Христос Касимис, когото познава още от Париж като член на 20 октомври. Касимис междувременно, заедно с други членове на 20 октомври и на Арис-Ригас Фереос е основал организацията Революционна народна борба /ЕЛА/. Чрез него Йотопулос се запознава с трето лице с контакти в работническите среди. Това лице ще свърже Йотопулос с други, които споделят същите идеологически възгледи. По време на тези дискусии Йотопулос излиза с агресивни предложения, но среща голямо недоверие. По-конкретно, той ще предложи да бъде отвлечен директорът на бюрото на ЦРУ в Гърция Ричард Уелч, нещо, което ще бъде отхвърлено като нецелесъобразно и безпочвено.

Няколко месеца по-късно - през декември Уелч ще бъде убит от четирима души /според оценките на следователите/, предвождани от Александрос Йотопулос. Негови съучастници са една жена, човекът, с когото го запознава Касимис и един млад тогава полицейски надзирател, чието име е известно на полицията. Това е първият акт, носещ печата на "17-ти ноември". Ще последва 27-годишният период на насилие и кръв. Междувременно щe има период на проучвателни контакти с ЕЛА, която ще предложи на Йотопулос възможност да разшири организацията си /"17-ти ноември"/ след отцепването от ЕЛА на тогавашния ѝ вожд Христос Цуцувис.

Този период според Катимерини съдържа много въпросителни относно връзките на ЕЛА с Карлос и влиянието на международния тероризъм за оформянето на "17-ти ноември". Според вестника, позоваващ се на оценки на следствието, много отговори вероятно могат да дадат архивите на бившите източногермански тайни служби ЩАЗИ.

Четири жени са замесени по един или друг начин в случая със "17-ти ноември". Това са бившата съпруга и майка на сина на Савас Ксирос, а сега приятелка на издирвания Димитрис Куфодинас - Ангелики Сотиропулу, испанката Алисия Ромеро Кортес, която от 10 години живее със Савас Ксирос, Мари-Терез Пейно - приятелката на Александрос Йотопулос, и мистериозната жена на "17-ти ноември", която като приятелка на Йотопулос изглежда е участвала в основаването на организацията и е участвала в първите ѝ акции. Първите три вече бяха разпитани от полицейските власти, но поне засега срещу никоя от тях не е повдигнато обвинение, пише Катимерини.

Френският вестник Либерасион е първият вестник, който публикува цялостното възвание на "17-ти ноември", една година след убийството на Уелч. Макар че е получил пространното изложение на организацията още през март 1976 г., Либерасион го публикува едва през декември 1976 г., след като е проверил автентичността му, пише още Катимерини.

По БТА