Министерството на правосъдието не си дава инспектората

Министерството на правосъдието иска да запази своя инспекторат, който в момента проверява делата на съдебната власт. Това стана ясно в събота по време на семинар, посветен на проблемите на съдебната реформа преди  влизането на България в Европейския съюз.

Председателят на правния съвет към министерството Александра Цекова определи конституирането на Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС) като неудачна промяна в основния закон. Според нея предвидената бройка от 11 инспектори е крайно недостатъчна и физически те няма да могат да смогнат с цялата работа.

“В момента към Министерството на правосъдието работят 25 инспектори, които изпълняват същите функции и са постоянно в движение. Те са достатъчно опитни хора, които преди да заемат тези постове са били магистрати на различни постове в съдебната власт. Работата е твърде много дори и за тях, а какво остава за 2 пъти по-малко хора”, обясни Цекова.

Според нея трябва да се търси вариант със запазване на Инспектората към правосъдното министерство и чрез новия Закон за съдебната власт да се потърси начин двата контролни органа да влязат във “функционални” връзки помежду си.

“Това е орган в правосъдното министерство с над 100 годишна традиция и ще бъде грешка да бъде закрит”, заяви още Цекова.

Проектът за Четвъртата поправка в Конституцията бе внесен на 16 септември от тримата председатели на парламентарните групи на управляващата коалиция – Михаил Миков (Коалиция за България), Анелия Мингова (НДСВ) и Юнал Лютви (ДПС). В него се предвижда отмяна на спорната точка 5 от новия чл. 130-а в основния закон, който въвеждаше на конституционно ниво правото на министъра на правосъдието да проверява за сроковете, движението и приключването на делата в съдебната власт.

Промяната тогава бе счетена от ЕС за намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната. Според експертите обаче новата поправка в конституцията може отново да се счете за намеса на политически орган, какъвто е Народното събрание, в делата на магистратите.

Преди това тези правомощия на правосъдното министерство бяха закрепени единствено в Закона за съдебната власт.

Ново нарушаване на властовия баланс

Според зам.-министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева така предложените конституционни промени за инспекторат към Висшия съдебен съвет няма да решат проблемите на съдебната реформа. По думите ѝ след като инспекторите ще бъдат избирани от парламента, това отново може да бъде счетено за намеса в делата на независимата съдебна власт.

“В момента 11 от членовете на ВСС се избират от Народното събрание. След приемането на тези промени и структурирането на този инспекторат ще имаме и 11 инспектори към ВСС, които също ще бъдат избирани от този орган. Това е нарушаване на баланса между две независими власти”, обясни Сапунджиева.

Тя не пожела да прогнозира дали ако тази промяна бъде приета, ще се появи нов политически проблем пред България при докладването на напредъка пред Брюксел, което трябва да стори страната ни в края на март 2007 г.

Според зам.-министъра решаването на проблема за отчетността на магистратите чрез създаването на такъв орган е експеримент с българската съдебна система, който няма аналог в страна от ЕС

Подобно становище бе изразено от повечето от членовете на Висшия съдебен съвет, както и от тримата висши магистрати – главния прокурор Борис Велчев и председателите на ВКС и ВАС Иван Григоров и Константин Пенчев. В последствие Велчев ревизира своята позиция и заяви, че няма нищо против още един орган да осъществява контрол върху прокуратурата.

Абсурдни правни постановки

Експертът към правосъдното министерство Александра Цекова коментира, че в така предложения проект за създаването на инспекторат към ВСС има абсурдни постановки.

По думите ѝ идеята за самостоятелен бюджет на Инспекторат към ВСС в рамките на бюджета на съдебната власт е “неразбираема” от правна гледна точка.

“В конституцията изрично се упоменава, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. Така се получава следния правен постулат – инспекторатът има самостоятелен бюджет в рамките на самостоятелния бюджет на съдебната власт. Това наистина не го разбирам”, каза Цекова.

Според нея е неразбираема и формулата за създаването на този нов административен орган.

“От една страна той е към Висшия съдебен съвет, т.е ще е подчинен на съвета, но в същото време неговите членове се избират от парламента. Тази формула също е неразбираема”, отбеляза още тя.

И правосъдното министерство не е знаело за промените, ЗСВ ще чака

В същото време стана ясно, че освен цялата магистратска общност и правосъдното министерство не е знаело за подготвения проект за четвърта поправка в конституцията до внасянето му в парламента. Зам.-министърът Маргарит Ганев отбеляза, че Народното събрание не е длъжно да уведомява изпълнителната власт за подготвените промени, тъй като те са изцяло в правомощията на парламента и на никой други.

Той обаче допълни, че нерядко се е налагало именно правосъдното министерство да носи отговорност пред обществото за проблемите в съдебната реформа, които обаче са в компетенции на други органи.

“В доклада на ЕК от месец май България имаше 6 червени и 6 жълти зони като само една жълта зона бе от нашите правомощия – международното правно сътрудничество. Това в доклада от месец септември вече не фигурираше като проблем”, обясни Ганев.

По думите му предвидените промени в конституцията ще трябва да се случат до края на годината и едва след приемането им ще започне ревизията на вече готовия проект на нов Закона за съдебната власт (ЗСВ).