Министрите от еврозоната с резерви към оздравителния план на ЕК

Финансовите министри от еврозоната заявиха, че е твърде рано да кажат колко обществени средства трябва да напомпат страните членки в икономиката, за да противодействат на рецесията, като Германия изрази остри критики към предложения от Европейската комисия оздравителен план за 200 млн. евро, съобщи Euobserver.

По-малко от две седмици преди срещата на европейските лидери, които трябва да се произнесат по плана на ЕК, министрите на 15-те страни от еврозоната не дадоха одобрението си.

Миналата седмица ЕК предложи ЕС да инвестира 200 млрд. евро в различни сектори чрез редица мерки като съкращаване на ДДС, поевтиняване на кредитите за бизнеса, мерки в социалната сфера за най-уязвимите граждани и др.

Около 30 млрд. евро ще бъдат осигурени от общия бюджет на ЕС и Европейската инвестиционна банка, а националните правителства са призовани да осигурят останалите 170 млрд. евро - в зависимост от икономическата ситуация и ресурсите си.

На срещата в понеделник, проведена преди срещата на всички министри от ЕС, финансовите министри от еврозоната се съгласиха за общата философия на оздравителния пакет, но не подкрепиха предложените цифри.

"Всички са съгласни, че се нуждаем от силен фискален отговор", заяви премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства еврозоната, вечерта след края на дебата.

"Имаме уверението, че всички национални планове, които ще бъдат представени, ще са съобразени с качествените индикатори, посочени от Комисията", добави той. В същото време Юнкер призна, че трябва да се изчака внасянето на всички национални планове, преди да се произнесат по предложените суми.

Германският финансов министър Пер Щайнбрук беше особено скептичен към предложението на ЕК, като повтори резервите на канцлера Ангела Меркел, която каза, че наливането на прекалено много евтини пари в икономиката може да провокира нова криза за по-малко от десетилетие.

"Ние не трябва да се копираме един друг. Трябва да се координираме. Начините на действие може да се различават. Европейската координация е начин да се направи това, но различията са възможни", каза той при пристигането си на срещата.

Холандският финансов министър Воутер Бос подчерта необходимостта еврозоната да се насочи обратно към бюджетната дисциплина веднага след като условията позволят това – в противен случай единната валута може да пострада повече заради разрастването на дефицитите и дълговете.

Няколко европейски страни, включително Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, съобщиха, че няма да са в състояние да достигнат набелязаните си цели да се избавят от бюджетните си дефицити до края на 2010 г.

Ирландия очаква дефицитът ѝ да скочи до 6.5% догодина, докато ЕК подготвя дисциплинарна процедура срещу страната да балансира публичните си финанси.

Някои страни членки като Франция, ползващи в момента защитния щит на 27-членния блок, изтъкнаха споразумението между европейските лидери за разхлабване на бюджетните правила по време на настоящата финансова криза. Брюксел обаче настоява, че това може да стане само като част от клаузите за прилагане на гъвкави механизми, позволени от реформирания през 2003 г. европейски пакт за стабилност и растеж.

Страните членки могат да поддържат дефицит над 3% от БВП повече от една година при извънредни обстоятелства, но трябва да се придържат максимално към заложените преди това цели.

На 19 януари ЕК ще публикува актуализирана икономическа прогноза и анализ на националните програми. След този срок Брюксел смята да прилага всички необходими дисциплинарни мерки срещу страните членки, които нарушават правилата на стабилните финанси.

Еврокомисарят по монетарната политика Хоакин Алмуня заяви, че не би давал предписания на която и да е национална икономика, защото не всички страни са в една и съща позиция. Пактът е много ясен – всички дефицити над 3% са превишение, освен ако в един и същи момент не са налице три условия – сериозен икономически спад, отклонението е временно. Какво значи временно – една година, не повече, уточни той.