Минният отрасъл не можел да ползва фондовете на ЕС заради спънки от МРРБ

Около 7 млрд.долара са необходимите инвестиции в минния отрасъл в България, за да отговори на екоизискванията на Европейския съюз. В същото време, предприятията от бранша не можели да се възползват от европейските предприсъединителни фондове заради спънки, създавани от министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това обяви в деня на професионалния празник на миньорите инж. Петър Петров от Българска минна камара.

Инж. Петров заяви, че ангажиментите на отрасъла по глава "Екология" са поети без допитване до фирмите от бранша, а в същото време най-големите им проблеми са свързани с отпадъците, отделянето на вредните емисии във въздуха, както и отпадъчните води.

Петров се оплака и от високите лихви, които поставят банките за ремонт на миньорските предприятия. В тази връзка той съобщи, че камарата има уговорена среща с министрите на икономиката и на финансите Лидия Шулева и Милен Велчев за постигане на споразумение.

Основните минни находища в България в момента са "Каолин" - за добив на калоин и в Златоград, където се добива злато.

Приоритет остава и проучването на находищата на газ и нефт в Черно море. Те ще бъдат доходоносни, но изискват много средства за започване на добив на природните богатства, смята инж. Петров.

На брифинга, предшестващ тържественото честване на Деня на миньора в НДК в София, като проблем бе посочена и организацията на минно-спасителната дейност, защото от Гражданска защита при злополука отказвали да влизат в подземните мини.

По този повод председателят на минната федерация към "Подкрепа" Владимир Топалов предложи да се създаде Национална минно-спасителна служба, която да е към Гражданска защита, правителствената комисия по бедствия и аварии или към министерството на енергетиката. Минните дружества разполагат със специализирана изкопна техника, линейки и обучени хора, които само трябва да бъдат организирани, посочи Топалов. Финансирането на службата може да се подели между държавния бюджет, абонаментни вноски на дружествата и такси при отстраняване на аварии.

Шефът на минната камара Лъчезар Цоцорков коментира, че през последните години се забелязва тенденция на стабилизиране на отрасъла, след приватизацията на редица мини в страната. Промишлената продукция през миналата година се е увеличила с 4% спрямо 2002 г. Макар и бавно, ефективността на отрасъла също се подобрява.

По неофициални данни, през 2003 г. в отрасъла са инвестирани около 100 млн. лева, допълни Цоцорков.

По време на тържественото честване вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева посочи, че минният отрасъл осигурява 5.5% от брутния вътрешен продукт. Тя се надява, че след приключването на преструктурирането на отрасъла той ще се допринесе още повече за развитието на националната икономика. По думите на Шулева инвестициите през последните години, направени в отрасъла от български и чужди предприятия са доказали, че в България може да се развива печеливш рудодобив, но трябва да се подобрят значително условията на труд.

Президентът Георги Първанов, който е патрон на честването, пожела на миньорите да утвърдят приноса си в гарантирането на суровинния суверенитет на страната.