Мистър колко процента?

На всички неудобни въпроси за неизпълнените предизборни обещания, за пълното отсъствие на нови чужди инвестиции, за рекордната инфлация, за увеличените данъци, за забавения нов закон за приватизацията и за каквото и да е друго, вицепремиерът Николай Василев винаги обръща разговора на тема честност и почтеност, заявява тържествено, че може да правят грешки, но не лъжат и че в това правителство нямало "мистър 10%" и завършва тържествено (цитирам го съвсем точно - интервю в "Дневник" от 19 февруари 2002 г.):
"Да сте чули за скандал с приватизационна сделка? Аз не съм чул. Да сте чули за някаква далавера или корупция? Аз не."

Обаче нещо напоследък нещата не стоят точно така. Ето ви първият пример:

Преди парламентарните избори лондонският банкер Николай Василев твърдеше, че Новото време ще продаде "Булгартабак" до края на 2001 година.

След парламентарните избори депутатът от НДСВ Николай Василев обещаваше, че щом се сформира правителството, ще започне продажбата на "Булгартабак".

През септември вицепремиерът Николай Василев настояваше до Нова година да се приеме новият закон за приватизацията и веднага след това да започне процедурата по продажбата на "Булгартабак".

През октомври министърът на икономиката Николай Василев записа в меморандума с МВФ, че "Булгартабак" ще бъде продаден преди средата на 2002 година.

От тази кратка фактологична справка се вижда, че Николай Василев никога не е заявявал намерение да продава "Булгартабак" след три години. Което не му пречи да парафира на всяка страница проектодоговор за управление с изпълнителния директор на "Булгартабак", чийто срок е ни повече, ни по-малко, а точно три години. Дали и реално подписаният договор е пак за три години не знаем, защото Николай Василев категорично не иска да го покаже.

Същевременно в тригодишния проектодоговор, одобрен от министъра Василев, изпълнителният директор Георги Попов е особено добре защитен, именно ... срещу приватизация на "Булгартабак" в срок по-малък от три години. В многобройните коментари по злополучния договор никой не забеляза, че не държавата ще плаща за къщата, разходките, училището на децата и образованието на самия очевидно недообразован Георги Попов, а "Булгартабак", тоест новият собственик на "Булгартабак" след приватизацията. Според хитроумната схема новият собственик ще трябва да избира между възможността да запази Георги Попов като изпълнителен директор и възможността да уволни Георги Попов, за да си назначи свой изпълнителен директор, но при втория вариант ще трябва да плати целия масраф, включително и да издържа Георги Попов и семейството му в която и да е точка на света, докато Георги Попов се учи за мениджър в някой най-престижен университет по свой избор.

Така честният и неподкупен Николай Василев, заедно със своя близък приятел Георги Попов е създал, волно или неволно, блестяща схема за ... рекетиране на бъдещия собственик на "Булгартабак" независимо кой ще бъде той. Изправен пред необходимостта да плаща астрономически суми за издръжката и капризите на младия г-н Попов, бъдещият собственик със сигурност ще се съгласи да заплати разумно голяма компенсация само да се отърве от ненужния му изпълнителен директор. Размерът на тази компенсация при всяко положение ще е не по-малък от 18 пъти не заплатата на директора, а 18 пъти общото възнаграждение, получено от него през последния месец преди уволнението. Така е записано неслучайно в договора. Със сигурност, докато е изпълнителен директор, г-н Попов ще има възможност в месеца преди уволнението си да си уреди бонуси, премиални, командировъчни и други, на обща сума доста по-голяма от заплатата му. В чии джобове ще се разпредели тази много прилична компенсация ние никога няма да разберем.

И тук става ясно, че има далавера. Не коментирам изобщо вече изприказваното във всички вестници за това какви екстри е поискал и се е подписал под тях Георги Попов, а Николай Василев с подписа си се е съгласил да му ги даде. Това си е най-обикновена лакомия. Но истинският скандал, истинската далавера е в тригодишния срок на договора и тук никакви усуквания не помагат.

Пример втори:

Правителството сключва договор с "Краун ейджънтс". Помним, че още по време на предизборната кампания Милен Велчев и Николай Василев защитаваха идеята митниците да се дадат за управление на чужденци.

Нищо лошо. Нямат доверие в българските митничари, които според тях само разнасяли куфарчета с пари по партийните централи. Даже Милен Велчев по диспутите все вадеше театрално една кутия цигари без бандерол и обясняваше как ще спрат нелегалния внос на цигари и от тая им инициатива в хазната ще влязат един милиард долара, с които ще увеличат пенсиите.

И ето, станаха двамата министри, сключиха договор с "Краун ейджънтс". Ревизоро, обаче, не можа да разбере точно какво ще правят "Краун ейджънтс" и вдигна шум до бога. Изгониха Ревизоро. Онази вечер чухме симпатичния господин Асенов, митничар-професионалист, досегашен директор на дирекция "Митнически режими", да казва, че и той не бил виждал договора с английските агенти на короната и тепърва щял да се запознава с него. Депутатите от мнозинството, членове на финансовата комисия, също не били виждали договора.

Очевиден е фактът, че Милен Велчев и Николай Василев не разбират много от митници. Няма как да са били митничари, след като са били лондонски банкери. Кой тогава е гледал този договор от професионална, митничарска гледна точка и им е давал акъл за членовете и клаузите му? Щом не са били хората от Агенция "Митници", тогава кой?

И какво му е толкова секретното на този договор, че никой не го е виждал? Повтаряната до втръсване теза на Милен Велчев, че криел договора, за да не попадне в ръцете на групировките, е, прощавайте, съвсем тъпа. В договора сигурно не са описани хитрите методи, които агентите на короната ще прилагат, за да заловят групировките, които правят контрабанда. В договора вероятно пише колко ще се плаща, как ще се плаща, как ще се отчита извършената работа, какви ще са отговорностите на "Краун ейджънтс" и какъв ще бъде крайният резултат от работата им.

А какво точно се иска от "Краун ейджънтс", би трябвало да е записано в предхождащ документ на българското правителство, наречен Условия на конкурса (на английски Terms of Reference). Тия условия е трябвало да са разпратени на специализираните фирми от цял свят, да се проведе конкурс по всички правила и след това да се подпише договор с фирмата, предложила най-добрия продукт на най-ниска цена.

Като няма такива Условия на конкурса, като няма изобщо конкурс, като договорът се пази като свещена крава, значи има далавера. Значи има скандал. Друго не може да бъде.

Така че, драги ми Николай Василев, чухме за далавери, чухме за скандали. И в тези далавери и скандали не става въпрос за приватизацията на някое цехче или почивна станция. Става въпрос за българските митници и за "Булгартабак холдинг".

Мистър колко процента има във вашето правителство?

Коментарът е публикуван във в. "Дневник"