Мицотакис и Ердоган подписаха Атинска декларация за приятелски и добросъседски отношения

Постоянни конструктивни и съдържателни консултации на основата на политическия диалог по въпроси от взаимен интерес, позитивен дневен ред в рамките на общ план за действие, мерки за изграждане на доверие за избягване на неоправдани поводи за напрежение са залегнали в съвместната декларация за приятелски и добросъседски отношения, която подписаха днес в Атина гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, предаде АНА-МПА.

В декларацията двете страни се ангажират да се въздържат от изказвания, инициативи и действия, които биха могли да подкопаят или обезсмислят буквата и духа на декларацията или да застрашат запазването на мира и на стабилността в региона.

Гърция и Турция „ще положат усилия да разрешават всякакъв спор, който възникне между тях, по приятелски начин чрез преки консултации помежду си или с други средства по взаимен избор, както е предвидено в Хартата на Обединените нации“, се казва в документа.

В декларацията все пак се посочва, че тя не е международно споразумение, обвързващо по силата на международното право. „Никоя клауза на тази Декларация не трябва да се тълкува, че създава юридически права или задължения за Договарящите се страни“, пише в текста.

Гръцки правителствени източници определиха документа, който вече наричат Атинска декларация, като изключително важен текст, защото за първи път с подписите си премиерът на Гърция и президентът на Турция се ангажират с приятелски и добросъседски отношения, както и с поддържане на отворени канали за комуникация и избягване на ескалацията на напрежението.

Двамата лидери проведоха разговори на високо ниво в рамките на Съвета за стратегическо сътрудничество между Гърция и Турция.

Нова ера в двустранните отношения

Ердоган заяви след срещата с Мицотакис, че "Анкара има волята да реши всички нерешени спорове с историческия си съперник Гърция" и посочи, че се надява на "нова ера" в гръцко-турските отношения

"Няма проблем, който да не може да бъде решен между нас", каза Ердоган и добави, че иска да превърне "Егейско море в море на мира и сътрудничеството".

Той подчерта, че справедливо, "трайно и устойчиво решение на Кипърския въпрос" въз основа на фактите ще бъде от полза за целия регион.

Мицотакис призна в съвместно изявление, че отношенията между двете държави са били "опасно застрашени" в миналото, но сега са на "по-спокоен път".

"Чувствам исторически дълг да използвам възможността да сближа двата народа, каквито са и границите ни", заяви Мицотакис.

"Атина се договори с Европейския съюз за удължаване на седемдневните визи за турските граждани за посещение на егейските острови", добави той.

Министър-председателят съобщи, че планира да посети Анкара през лятото на следващата година.

Мир и сигурност в Средиземноморието

В т.нар. Атинска декларация двете държави се ангажират да поддържат линиите за комуникация отворени и да полагат усилия за разрешаване на възникналите двустранни спорове.

Анкара и Атина целят да избегнат ескалация на напрежението чрез приятелски консултации и конструктивен диалог.

По-рано Ердоган проведе среща и с гръцкия президент Катерина Сакеларопулу.

"Общата черта на нашите народи е хуманността, както показаха неотдавнашните бедствия. Повече от всякога е необходимо Гърция и Турция да работят заедно за мира и сигурността“, отбеляза Сакеларопулу.

„Има въпроси, по които имаме различни подходи. Важно е да поддържаме конструктивния климат. Вярвам, че вашето присъствие в Гърция днес след шест години отразява този положителен дух", допълни тя.

Разговорите между гръцкия външен министър Йоргос Герапетритис и турския му колега Хакан Фидан също преминаха в духа на конструктивните опити за разрешаване на двустранните спорове.

БГНЕС припомня, че турският президент e в Атина за първи път от 2017 г. насам след дълъг период на напрежение, белязан от спорове по въпросите на миграцията, енергийните проучвания в Егейско море и териториалния суверенитет.

Турция и Гърция често са се сблъсквали по редица въпроси, включително конкурентни претенции за юрисдикция в Източното Средиземноморие, припокриващи се претенции за континенталните им шелфове, морските граници, въздушното пространство, енергетиката, етнически разделения остров Кипър, статута на островите в Егейско море и мигрантите.