Младежки организации получават държавни пари, за да бездействат

Министерството на младежта и спорта ще затегне контрола върху младежките организации, които получават бюджетно финансиране, но реално не вършат нищо. През тази година 32 организации са получили средства от бюджета, за да популяризират програмите за обучение, квалификация и стартиране на бизнес сред младите хора у нас. Годишно се отделят по 1.4 млн. лева за тези центрове. Данните от проверки на министерството обаче сочат, че на някои места центровете не работят ефективно, не успяват да  достигнат до целевите групи и да дадат конкретни резултати.

"За съжаление, част от младежките информационно-консултантски центрове, които ние финансираме, залагат основно на забавни дейности или популяризиране на различни празници и инициативи, което е много хубаво, но дали е най-важното? Когато имаме национален проблем, свързан с младите хора, смятам, че ресурсът ни трябва да бъде насочен към решаване на актуалните проблеми, а забавленията да останат на заден план", коментира заместник-министърът на спорта Калин Каменов.

На представители на министерството им се наложило да се правят на разследващи, за да се доберат до  сдружението "Голям брат, голяма сестра" в Пловдив, чийто офис бил заключен, а телефоните изключени. "Как се очаква, че младежите с проблеми ще ги открият?", коментира Каменов. Въпросната организация е била финансирана с 45 000 лева.

Друго сдружение - "Призма" от Кърджали, което е получило 35 000 лева от държавата, пък въобще не поддържало офис.

Двете организации най-вероятно ще загубят отпуснатото им финансиране.

"Организациите си седят в някакви офиси и очакват младежите да ги открият. Ние искаме да видим как тези информационни центрове вършат наистина полезна работа, а не да стоят в кабинетите си. Ако някой си мисли, че ще продължава да си живее безконтролно, се лъже", коментира Каменов.

Той допълни, че ще се търси нова методика за финансиране, така че да се стимулира работата на терен. “Ще приложим нов модел за срещи с младежите, за да ги предизвикаме да дойдат, да ги провокираме да бъдат активни. Няма да има никаква промяна, ако ние не се вдигнем и не тръгнем по места да помагаме на младите хора”, заяви Каменов.

Той представи данни от проучване на Института за социални изследвания и маркетинг за ефекта от прилагането на младежките политики у нас.

Според проучването 67% от българските младежи имат свободно време, но повечето не четат книги, не спортуват, не се занимават с извънкласни дейности, не търсят възможности за придобиване на нови умения и знания или за професионална реализация. 33% от анкетираните споделят, че живеят трудно, но 51% не работят, 62% никога не са ползвали услугите на Бюрата по труда, а едва 4 % са започнали собствен бизнес. 

Проучването посочва още, че се засилва евроскептицизма сред младите хора, а повечето не се интересуват от политическия и обществен живот на страната.

28% обявяват, че ще гласуват на предстоящите местни избори, а 10 % твърдят, че са готови да продадат гласа си. Ниско е и доверието в институциите. 80% от анкетираните смятат, че местната администрация не обръща внимание на техните проблеми, едва 32 % вярват че в България може да се забогатее по честен начин.

Липсата на инициативност също е сериозен проблем след българските младежи. 98% не са членували в никакви организации, а само 7.5% са се занимавали с доброволчески дейности.