Младежките шествията срещу Льо Пен са кръщението на поколението

От 21 април насам младите французи излизат масово на улицата. Във всички градове, дори най-малките, студентите и учениците протестират срещу Льо Пен. Във Франция всяко поколение получава политическото си кръщение и придобива гражданско съзнание в улични протести.

В момент, когато политиците разбират със закъснение реалния мащаб на политическото разцепление и на ефекта от отслабването на държавната власт, тези демонстрации са най-добрата последица от изборите на 21 април.

Срамът изведе младите хора на улиците. Думата срам придоби смисъл. Учащите младежи - съвсем разнородни от социална, културна и етническа гледна точка, възприеха успеха на Льо Пен като недопустимо посегателство върху личния им живот, като обида към приятелите, любимите и проектите им. Младежта кристализира винаги под формата на колективна смелост и на общо въстание.

Срамът е също и за всички, имащи право на глас, които не го използваха. Затова протестиращите трябва да измият и техния срам и да защитят всеобщото право на глас, неговото значение и смисъла да бъде използвано. Тази проява на гражданска доблест е най-ярката във Франция от десетилетия насам и е най-подходящият отговор на събитията от 21 април.

Срамът е и за управляващите от дясно и от ляво, които заедно са отговорни за резултата от първия тур. Протестите всеки ден бият камбаната на демокрацията.

Демонстрациите напомнят на политиците за необходимостта на втория тур на 5 май да участват възможно най-много граждани, които да попречат на Льо Пен да спечели повече от 30 процента, както може да се опасяваме. Голямата избирателна активност на втория тур е единственото средство, което може да преобърне изборите в един вид референдум срещу Льо Пен.

Протестите са също и твърде деликатен въпрос, заради опасността от сблъсъци с крайната десница. Демонстрациите трябва да бъдат защитавани. Основно, защото Франция възприема политиката през призмата на митологията. Дори младите. Във френската митология улицата е мястото на свободата, мястото на малкия Гаврош, който умира зад барикадите. Държавите от комунистическия блок се освободиха с мирни улични протести - седящи демонстрации, блокиране на главните пътни артерии, бдения. Този начин на протест почти не оставя място за провокации.

Всекидевните протести са застрашени от последиците на манифестациите, счупените витрини и сблъсъците със силите на реда. Затова всички провокации са възможни -- подпалване на автомобили, подтикване към масови разрушения на магазини и други сгради и дори човешки жертви.

Тези дни французите живеят опасно в името на демокрацията. Провокацията е оръжие, което може да обърне общественото мнение преди изборите на 5 май. Затова редица политици от ляво и от дясно желаят демонстрациите да бъдат прекратени, за да се избегнат провокациите. Те имат основания да бъдат обезпокоени, но нямат право да искат прекратяването на протестите. Учениците и студентите трябва да защитят действията си и всички, които отправиха призиви за демонстрации на 1 май, трябва да участват лично и да защитят участниците.

Не е нужно да си пророк, за да разбереш кой ще се облагодетелства от евентуални провокации.

По БТА