Младич е бил под армейска охрана от юни 1999 до 20 март 2002 г.

От сръбската държавна сигурност на 20 март в полунощ е поискано тази военна единица да се разформирова и да се предаде доклад къде е живял Младич през изминалите три години и с кого се е срещал. Това не било направено от членовете на охраната. От тогава на Младич са му отнети всички превозни средства и оръжие. Седем члена на охраната са изчезнали, а останалите са се разотишли. След 20 март семействата на членовете на охраната са били заплашвани, твърди източникът на Блиц.

Основната задача на охраната на Младич е била да прикрива местонахождението му. Затова, твърди източникът на Блиц, информациите че от юни 1999 г. Младич е контактувал с някого и е живял на Баново бърдо в Белград не са верни. Той не е пребивавал в РС от 1999 г..Единствените хора, с които е контактувал, са били членовете на охраната му, които през целия този период не са излизали в отпуск и не са се виждали със семействата си, каза източникът на вестника.

В началото на февруари, 4 дни преди началото на процеса срещу Милошевич, в който генерал Младич е един от другите главни обвиняеми, главният прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте обвини югославския президент Воислав Кощуница, че покровителства Младич"Ясно е, че Кощуница, който е върховен главнокомандващ на югославската армия, е този, който позволява Младич да не бъде арестуван и предаден на Международния трибунал и да бъде пазен от въоръжена охрана", каза тогава главният прокурор на Трибунала в Хага. Карла дел Понте посочи, че Хагският трибунал разполага с адреса на Младич, има доказателства, че той се намира в Белград и на няколко пъти е сигнализирал на югославските власти за неговото местонахождение, които не са направили нищо за залавянето му.

Карла дел Понте съобщи също така, че ще окаже натиск върху администрацията на американския конгрес по време на посещението си през март в САЩ, за да се поставят условия на помощта за Белград в замяна на предаването на двамата военновременни лидери на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич. В резултат на този натиск американският Конгрес постави като условие за американската финансова помощ Югославия да съдейства реално на Хагския трибунал.

Американският конгрес постави и срок за исканото сътрудничество - 31 март 2002 г.

По БТА