Младите българи най-апатични сред връстниците си от кандидатките за ЕС

Младежите и девойките от България са рекордьори сред връстниците си от страните кандидатки за ЕС по граничеща с пълна апатия незаинтересуваност от каквото и да е участие в обществения живот на страната и родното си място. Това сочи изследване на унгарският "Галъп институт" по поръчка на Европейската комисия сред 10 000 младежи в 13-те кандидатки за европейско членство от Източна и Южна Европа.

Близо три четвърти от анкетираните българи са заявили, че не членуват в каквато и да е обществени или спортни организации или клубове по интереси. Подобна неангажираност са проявили само половината от връстниците им от страните кандидатки. Едва от 6 до 11 процента от младежите и девойките в България са заявили, че участват в живота на младежки организации, в спортни клубове и клубове по интереси. За някои от останалите държави младежкото участие в обществения живот е от два до три пъти по-голямо. Сравнително по-голяма е и младежката активност в страни като Румъния и Турция.

Не са добри позициите на младите българи и във владеенето на основните западни езици. Най-разпространени сред младите хора от страните кандидатки са английският и немският език. Едва двама от всеки пет българи владеят английски до степента могат да проведат елементарен разговор. По този показател по-зле от тях са само младите хора от Турция. Немски език се владее задоволително от всеки седми български младеж или девойка, а задоволителни познания по руски е показал всеки шести анкетиран. За сравнение, над половината от младите хора в останалите страни кандидатки владеят добре английски, една трета - немски, а при руския положението е като при младите българи.

Отново българските младежи и девойки, заедно с турските, са пътували най-рядко в чужбина, в сравнение с връстниците си. Подобна реализирана възможност е заявил едва всеки шести анкетиран у нас.

Както и останалите млади европейци, най-често българите свързват свободното си време със срещи с приятели, с гледане на телевизия и слушане на музика. За разлика от повечето си връстници в Източна Европа българите отдават подчертан приоритет на срещите с приятели.

80 процента от българските младежи и девойки свързват невъзможността да започнат самостоятелен живот извън дома на родителите си с липсата на достатъчно собствен финансов ресурс, сочи още изследването, цитирано от БТА.

Материалната и в частност финансовата зависимост на младите хора на възраст между 15 и 24 години е посочена сред основните причини за житейския им дискомфорт. Една трета от анкетираните българи твърдят, че причина за продължаващото съжителство с родителите им е липсата на подходящо жилище. Още една трета са изразили мнение, че задържането в родния дом ще им осигури възможност да съберат средствата за собствен старт в живота.

Младите хора от останалите страни кандидатки и особено анкетираните в Полша, Словения, Чехия, Малта и Кипър като цяло са по-малко финансово зависими в сравнение с българските си връстници, но заедно с това в по-голяма степен им липсва опцията собствен дом, като условие за самостоятелен старт в живота.