Много германци не знаят за Деня на обединението

Германия празнува днес за 13 път Деня на обединението си. Голямото тържество тази година ще бъде в столицата на провинция Заксен-Анхалтс - Магдебург. Сред гостите на празненството са президента Йоханес Рау и канцлера Герхард Шрьодер. Очаква се на тържеството вечерта да има стотици хиляди участници.

Всяка година празничната церемония се провежда в провинцията, от която е избран председателя на Бундесрата - горната камара не немския парламент.

Много от немските политици изказват подозрения, че германците от бившата източна и западна част все още знаят твърде малко едни за други, пише немското списание "Шпигел".

В днешния брой всекидневникът Франкфуртер рундшау цитира допитване, според което 19 процента от германците не могат да кажат какво празнуват на този ден.

"И човек не бива да ги вини", пише авторът на материала, "този 3 октомври 1990 г., на който от две държави Германия отново стана една, бе един ден от промяната. Тогава законово бе потвърден един процес, който колективното съзнание с право свързва с 9 ноември 1989 г. - краят на конфликта изток-запад, крахът на ГДР."

Според немския журналист, девети ноември би бил по-подходящият празник, тъй като той символизира приноса на "обикновените" хора за историческата промяна и е свързан с редица ключови моменти от германската история: от края на монархията, през нацистките погроми до демократичното обединение на германците.

"Но онези, които се страхуват от проблематични взаимовръзки, решиха 3 октомври да бъде обявен за празник", пише още в статията. "Това омаловажаване ще намери отзвук и днес в патоса на много празнични речи. И ще се види, че както след края на нацистката диктатура, Германия и сега е на път да пропилее една възможност за съзнателно припомняне."

Според Щефан Хебел всички участници трябва да потърсят в опита и в различните начини на възприемане на диктатурата материал за бъдещето. От социалните въпроси през ролята на гражданската свобода и демократичната ангажираност до цената на гражданската смелост - едва ли друга страна разполага с толкова учебен материал, колкото Германия може да извади от своята често катастрофална история, пише още Хебел.

Самият автор обаче се съмнява, че този опит ще бъде използван, защото според него, мисленето на повечето германци "упорито се върти в ритуалите на оправданието и обвинението". "Вместо това можем да си спомним, че човек може да напусне окопите на идеологията, без да загуби собствената си позиция. Това би било една добра алтернатива на патоса на празничните речи.", с този призив завършва статията на Хебел.