Молдова идентифицира руска дейност за "дестабилизация"

Молдовските разузнавателни служби съобщиха, че са открили "дестабилизиращи" дейности след изказване на украинския президент Володимир Зеленски, че е засечен руски план, насочен срещу тази бивша съветска република, предаде Франс прес.

"Въз основа на информация, представена от нашия украински партньор и вътрешни данни, потвърждаваме, че сме идентифицирали дейности, насочени към отслабване и дестабилизиране на Молдова", пишат молдовските разузнавателни служби СИС (SIS) в изявление.

"На този етап не можем да дадем повече подробности поради риск от компрометиране" на предприетите мерки за "изясняване" на случилото се, се добавя в изявлението.

"Нашите институции работят, за да гарантират сигурността на страната и използват цялата информация от нашите партньори, за да предвиждат и предотвратяват подобни опити", реагира проевропейският президент на Молдова Мая Санду.

По време на посещение в Брюксел украинският държавен глава каза, че е "засечен план за унищожаването на Молдова, план, който е бил в ръцете на руските разузнавателни служби".

"Този план разкри кой, кога и как да нанесе фатален удар на молдовската демокрация", уточни Зеленски. "Не знам дали наистина Москва е дала заповед това да бъде изпълнено, но във всеки случай... този план беше много подобен на плана, който те се опитаха да приложат срещу Украйна".

Молдова, малка страна с 2,6 милиона жители, съседна на Украйна и от края на юни 2022 г. кандидатка за влизане в ЕС, е заплашена военно от Русия с присъствието на руски войници на нейна територия, в проруския отцепнически регион Приднестровие.

Мая Санду наскоро обвини Русия, че стои зад трафика на хора, оръжия, стоки и финансирането на антиправителствени демонстрации, отбелязва АФП.

В петък молдовският премиер Наталия Гаврилица обяви, че правителството ѝ подава оставка.

Тази оставка е следствие на поредицата от кризи, обхванали малката държава, откакто миналата година започна руската инвазия в съседна Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.

Гаврилица каза на пресконференция, че "е дошло време да обяви своята оставка" и добави, че никой не е очаквал правителството ѝ, съставено през лятото на 2021 г., "да успее да се справи с толкова много кризи, предизвикани от руската агресия в Украйна".

Управлението на Гаврилица беше белязано от дълга поредица от проблеми. Те включваха остра енергийна криза, галопираща инфлация и няколко тревожни инцидента, като навлизане във въздушното пространство на Молдова на руски ракети, изстреляни срещу Украйна.

"Поех ръководството на правителството с антикорупционна програма, насочена към развитие и проевропейски (курс), във времена, когато корупционните схеми бяха завладели всички институции, а олигарсите се чувстваха недосегаеми", каза Гаврилица.

"Незабавно бяхме изправени пред енергиен рекет, а тези които го направиха, се надяваха да се предадем. Залогът на враговете на държавата ни беше, че ще действаме като предишните правителства, които предадоха енергийните интереси и националния интерес в замяна на краткосрочни изгоди", допълни молдовската министър-председателка.

Президентката Мая Санду благодари на Гаврилица за нейното огромно "себеотдаване и опити да води страната във времена на толкова много кризи".

"Въпреки безпрецедентните предизвикателства, страната беше управлявана отговорно, с много грижа и отдадена работа", каза Санду и отбеляза: "Постигнахме стабилност, мир и развитие, когато други искаха война и фалит на държавата."

По-късно в петък Мая Санду номинира секретаря на Висшия съвет за сигурност Дорин Речан за премиер. Речан е бивш вътрешен министър.

Той обяви, че като премиер ще продължи да води политика за присъединяване на Молдова към ЕС. По думите му приоритет на неговото правителство ще бъдат редът и дисциплината, съживяването на икономиката, мирът и стабилността.