Момчил Методиев: Народният съд е най-голямата вълна на политическо насилие у нас през 20 век

На 1 февруари 1945 г. е произнесена и изпълнена смъртната присъда срещу 147 души от политическия елит на Третото българско царство. Смъртните присъди са издадени още преди събирането на Народния съд, припомни историкът Момчил Методиев пред БНР и цитира телеграми, изпратени от Георги Димитров, където се казва, че всички трябва да бъдат разстреляни.

"В крайна сметка избит е наистина политическият, а впоследствие и интелектуалният елит на страната. Не трябва да забравяме, че преди Народния съд между 20 и 30 хиляди души по места всъщност са избити без съд и присъда. Тоест, сред историците няма абсолютно никакъв спор, че това е най-голямата вълна на политическо насилие, което България е преживяла през целия 20-и век", каза Методиев.

През 2011 година, по предложение на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов, 1 февруари е обявен за ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. В момента обаче отбелязването на годишнината е под знака на острата съпротива на БСП (бивша БКП) за изучаването на в училище на историята на комунистическия режим от 1944 г. до 1989 г.

По повод някои от аргументите им Момчил Методиев отбелязва, че сред осъдените на смърт има хора, отговорни за антисемитското законодателство в България, но проблемът е, че Народният съд осъжда всички, защото са част от този политически елит, без да разграничава вината на отделните хора.

"Знаем много добре примера с Димитър Пешев – че той също е осъден от същия този Народен съд. Просто е абсурдно да си помислим, че Димитър Пешев може да бъде отговорен за антисемитското законодателство, което действително е съществувало преди 44-та година", припомни Методиев.

Във връзка с поисканата от БСП оставка на министъра на образованието заради промяната в програмата за преподаване на история в десети клас и въвеждането в предмета на понятия като "терор", "съветизация", "диктатура на пролетариата", "репресивен апарат", "трудово-възпитателни общежития", "горяни", „"експроприация", "социалистическа индустриализация" и "насилствено коопериране", Методиев заяви:

"В момента наблюдаваме крайна политизация, която, честно казано, от научна гледна точка, звучи малко грозно, ако мога така да се изразя. Просто това са понятия, които всички знаят, че са валидни за комунизма. Изучава се включително така наречената социалистическа индустриализация".

"Тезата, че не се изучава модернизацията, не е вярна. Проблемът е, че тази модернизации е проблемна, нали, това го знаем всички, допълни той.

По думите му в момента в учебните програми влиза осъждането на политическото насилие и учениците в 10 клас трябва да бъдат запознати с общата идея, че политическото насилие не е средство за решаване на проблемите или при всички случаи то води към последващи трагедии.

"Картината, когато става дума за България, съдържа, разбира се, антисемитското законодателство. Това никой не го отрича, но съдържа и спасяването на българските евреи. Тоест ние имаме и позитивния пример за силата на гражданското общество, когато то е достатъчно активно. Имаме и негативния пример – именно днешния ден, който честваме - Деня в памет на жертвите на комунизма, когато всъщност в рамките на една нощ, знаем всички детайли как се е случило това, те са истински смразяващи, знам, че те са избити през нощта, знаем, че телата им са засипани със сгурия в общ гроб – това са неща, които истински просто на мен ми е трудно дори да говоря за тях. И точно това политическо насилие всъщност е най проблематичният момент и точно то би трябвало да бъде осъдено, а когато имаме настоящото политическо говорене сякаш зад липсата на някакъв термин всъщност се скрива цялото това политическо насилие, което за мен е истински проблематичното".

Методиев отбеляза, че историята на комунизма се е преподавала в училище и досега, но с промяната в програмата ще се обърне по-голямо внимание на комунистическия период, като се въвеждат редица понятия, без които той е невъзможно да бъде да бъде изучаван.

Според него в 10-ти клас е много трудно да се вникне в големи подробности от историята, защото тогава гимназистите ще изучават цялата история на България.

В заключение Момчил Методиев подчерта, че когато се говори за осъждане на комунизма, това не означава и осъждане, например, на нашите родители: "Това, че режимът е бил престъпен в една голяма голяма част от своето съществуване и че е имал редица престъпни характеристики, все още не значи, че всички хора, които са живели в този режим, са живели непочтено. Тъкмо обратното, смятам, че огромната част от българите по времето на комунизма са се опитвали да живеят почтено. Проблемът е в една тоталитарна държава каквато е България (и аз държа на това определение). Проблемът в една тоталитарна държава е, че цялото това гражданско общество, възможността за гражданска енергия, личната свобода са практически сведени до минимум".