Момичешки отбор по футбол в Косово "бележи гол" срещу етническата нетърпимост

Албанските и сръбските общности в Косово живеят до голяма степен отделен живот, но сътрудничеството между техните футболни отбори за момичета показва, че нещата могат да се направят по различен начин. Енджелуша, 16-годишна косовска албанка от централния косовски град Липян, играе за момичешкия футболен клуб "Прищина". Анджела, която е с три години по-малка и идва от планинския град Щръпце, играе за местния клуб "Брезовица".

Сутринта на 4 ноември в Щръпце вали обилен дъжд и отборът домакин, доминиран от сърби, приема своите връстнички с мнозинство албанци от "Прищина" на малък изкуствен терен, покрит с фолио. В продължение на повече от три десетилетия, след разпадането на Югославия, албанците и сърбите в Косово са провеждали спортни дейности отделно, разширявайки пропастта в комуникацията между младежите от всяка общност. Но младите момичета във футболния свят на Косово са пионери в сътрудничеството.

"Никога не съм си представяла, че спортът, особено колективният, ще бъде важен елемент за изграждането на мир между различните общности в нашата страна", каза Арменда Филипай, мениджър на клуб "Прищина" пред BIRN.

"Не обвързваме приятелството ни с политика"

Анджела Чаначевич се е влюбила във футбола преди година, когато видяла как някои от най-популярните момичета в света на футбола играят. Не ѝ отнело много време, за да разбере, че и тя иска да бъде част от играта. 

"Играя за "Брезовица" като защитник, защото харесвам тази позиция. Много добре се разбираме в клуба и напредваме бързо", каза тя пред BIRN.

Тренировките на клуба предимно се провеждат в двора на училище, но когато вали, се налага да използват закрити игрища. Клубът на Анджела събира момичета от общността на косовските сърби, но много пъти са се изправяли в приятелски мачове срещу своите албански връстнички.

"Играли сме срещу клуб "Прищина" и не сме имали никакви проблеми. Момичетата от "Прищина" са много мили", казва Анджела. "Ние дори се събираме след мачовете. Нямало е напрежение помежду ни и сме си прекарвали страхотно заедно", добавя тя.

Тя казва, че родителите ѝ я подкрепят напълно и не се притесняват за това, че дъщеря им играе с албански момичета. "Майка ми работи в Прищина заедно с албанци. Родителите ми никога не са ме ограничавали по никакъв начин ", каза тя.

"Не обвързваме приятелството ни с политиката и винаги сме се разбирали", обяснява тя.

Най-голямата тръпка за Анджела и нейните съотборнички беше пътуване до Барселона, където гледаха мач между Барселона и английския отбор Челси.

"Играя футбол заради любовта, която изпитвам към играта и ми харесва. Нямам някаква конкретна цел. Просто искам да ѝ се насладя", казва Анджела.

Нейната съотборничка Яна Симанович играе на различна позиция - нападател. Тя споделя, че от първия ден, в който е излязла на терена, е осъзнала страстта си към футбола.

"Първоначално мислех, че футболът е спорт за момчета, но след това разбрах, че аз също имам талант за него", сподели тя.

За да преодолеем езиковата бариера, използваме английския език

Енджелуша Ташоли става всеки ден в 6 сутринта, за да хване автобуса за Прищина за нейната всекидневна тренировка. Тренировката започва в 8 сутринта и веднага след нея тя трябва отново да хване автобуса, за да се прибере в своя роден град Липян, който е на 18 километра южно от Прищина. Часовете в училището ѝ започват в 10 сутринта.

"Играя футбол вече от година и независимо дали е състезателен или приятелски, всеки мач ми харесва. Чувствам се горда, че мога да правя това, което обичам да правя", каза Енджелуша.

Тя споделя, че отделно от спорта, нейните приоритети и тези на съотборничките ѝ са да овластят и окуражат момичетата да станат по-активни в спорта. Енджелуша каза, че футболът ѝ е предоставил възможности, които никога не си е представяла, че ще получи, растейки в малките градове и села.

"Мечтата на всички момичета в отбора бе да отидем в Барселона и успяхме да отидем там. Това бе най-доброто преживяване някога", каза тя.

Разказвайки за своите сръбски колежки, Енджелуша казва, че в началото комуникацията е била сложна заради езиковите бариери, но с времето всички са свикнали да говорят на английски помежду си. 

"Миналата година се разбирахме много добре. Общувахме на английски и се разбирахме помежду си и на игрището", каза тя.

Футболът служи като мост за събиране не само за албанските и сръбските момичета. За 18-годишната босненка Амина Зекич, футболът е дал началото на дълго пътуване откакто е започнала да играе за клуб “Бехар” във Витомирица (босненско село). Три години по-късно тя се премества в западно Косово и футболния клуб “Исток” преди да се присъедини към “Прищина”. Амина си спомня първите дни с “Прищина” и проблемите в комуникацията с албанските колеги, които не говорят нейния език.

"Те знаеха, че съм босненка и се опитваха да общуват с мен по най-добрия възможен начин. Казаха ми, че ако не ми е възможно да говоря албански, можем да се опитаме на английски", разказва Амина.

Страстта ѝ към футбола започнала, докато играла вкъщи с братята си, но също и в училище. Когато получава възможност да тренира в Печ, тя не изпуска шанса си.

"Баща ми не ми позволяваше първоначално, защото си мислеше, че това е спорт за момчета, но когато ме видя да тренирам в задния двор, той сам започна да ме води на тренировките и оставаше, за да ме гледа. Сега напълно ме подкрепя", каза Амина.

"Разбираме се чудесно с Амина. Тя е едно много мило момиче”, каза Ерджона Мехмети, защитничката на “Прищина”. “Аз също съм играла срещу сръбски играчи в приятелски мачове. Говорихме си на английски и така се разбирахме много добре", добавя тя.

Неравен път за женския футбол в Косово

Колкото и да е пренебрегван и недостатъчно финансиран, женският футбол не е нещо ново в Косово. Афердита Фазлия е прокарала пътя в спорта за момичетата през 1984, когато се присъединява към клуб "Прищина" - единственият женски клуб в Прищина, тогава част от югославската футболна лига. Имаше много въпроси, на които трябваше да се отговори, а най-важният бе да се докаже, че “футболът е и за момичета”.

"Беше голямо предизвикателство", каза Фазлия, която сега работи като заместник-директор на отдел "Спорт" в Министерството на спорта и сподели пред BIRN за годините, когато тя самата е играла футбол. "Имаше много неща, които един спортист трудно можеше да преодолее поради предразсъдъците, които преобладаваха по това време", добави тя.

Тя е трябвало да сменя четири автобуса, за да пътува 60 километра от своето родно село до Прищина - пет дни в седмицата. Не се е прибирала до 11 вечерта.

"Ситуацията с транспорта бе толкова сложна, че със същите усилия днес можеш да изминеш 300 километра", пошегува се тя.

Най-лошото тепърва предстояло за Фазлия и нейните съотборнички. В началото на 1990-та футболните отбори в Косово напускат югославската лига след разпада на страната. Единственият женски клуб по футбол в Косово престава да съществува в продължение на години до началото на 2000 г. 

"Организацията беше невъзможна…дори на мъжкия футбол му бе трудно да функционира”, спомня си тя. “Като хора на спорта, ние трябва да работим за създаването на условия, в които всички млади момчета и момчетата от Косово могат да се ползват с равни права като останалите. Това може да бъде постигнато само с проекти на обществено ниво", каза Фезлия.

Като човек, чиято футболна кариера е била силно повлияна от политиката, Фезлия мисли, че е научила някои важни уроци.

"Политиката влияе върху спорта, защото за съжаление тя докосва засега чувствителна тема…но ако успеем да проникнем в селските райони и представим спортни идеи, такива каквито трябва да бъдат, мисля, че политическото влияние ще бъде краткосрочно", каза Фезлия.

В преобладаващо сръбската община Грачаница, на около 10 километра източно от Прищина, Иван Николич е прекарал почти две десетилетия в създаването на проекти, които да обединят младите хора от различни етнически общности, с помощта на своята неправителствена организация “Communication For Social Development”. Николич казва, че спортът трябва да сближава хората, но на Балканите той често се използва с противоположни цели.

"Естеството на футбола е такива, че е лесно да се промотират национализъм и етническа омраза. На спортните билбордове и постери се виждат послания, които призовават към нетърпимост - в такива ситуации е много трудно да обърнем нещата в правилната посока."

Той мисли, че Косово има нужда от “лидери, които носят позитивна промяна” и вярва, че момичетата във футбола имат точно такава роля.

"Те трябва да бъдат подкрепяни. Трябва да обърнем внимание през какво преминават и пред какви проблеми са изправени", каза Николич.

"Спортът трябва да популяризира честна игра, кооперация и любов и някой “трябва да бъде знаменосецът” на тази положителна промяна. Затова ние ще им предложим тази кооперация", заключи той.

Арменда Филипай, мениджър на клуб “Прищина”, казва, че събирането на момичетата в клуба потвърждава пред обществото, че футболът не е само за мъже и че косовските момичета са успешни не само в индивидуалните спортове. Но игнорирането на женския футбол през годините затруднява тези, които сега искат да го практикуват. 

"Имайки предвид икономическата ситуация в нашата страна, не е възможно за повечето семейства да покрият таксата за своите момичета. Те имат други приоритети", каза Филипай пред BIRN.

"Съществуват други неща, които са по-наложителни за тяхното образование", добави тя.

За да може един клуб да функционира, той има нужда от треньор и игрище. Филипай каза, че се опитва да покрие оперативните разходи през различни средства и проекти. Пречупването на етническите бариери е още едно предизвикателство.

"Опитваме се да не ги делим, не им казваме отбор “Прищина” среду “Щръпце”. Обединихме отборите, основавайки се на техните нужди. Например, когато те имаха нужда от вратар, ние им дадохме нашата вратарка", каза Филипай.

"Опитваме се да държим политиката далече от спорта. За щастие, нашият треньор е много широкоскроен и 100% отдаден на футбола", добави тя.

Липсата на достъп до спортна инфраструктура прави предизвикателствата дори по-големи.

"Болезнено е, че нашите момичета не могат да стъпят в много от футболните стадиони в Прищина. Само три футболни игрища предоставят своите пространства на момичетата", оплака се Филипай.

"Министерството на спорта и община Прищина трябва да картографират и да видят колко момичета играят футбол. Ако имахме игрище, на което да играем, представянето на нашите момичета можеше да бъде много по-добро", завършва тя.

Превод: Дара Сапунджиева