Морето ни е сред най-добрите за къпане в ЕС

По Черноморието няма нито едно място с негодна за къпане вода. От 89 зони, разположени на морето, 75 покриват най-високите европейски изисквания за безопасност на водите, а 14 отговарят на задължителните европейски изисквания, съобщи в сряда Димитър Димитров, началник-отдел "Държавен здравен контрол" в Министерството на здравеопазването. Противно на очакванията химическите и микробиологични анализи сочат, че по-замърсените зони се намират край Варна, а не край Бургас.

Друга изненада е, че страната ни е на челно място по качество на водите за къпане в ЕС. Доклад на Европейската комисия за 2010 г. ни отрежда шесто място по този показател след Кипър, Хърватия, Малта, Гърция и Ирландия. През 2009 г. страната ни е била на пето място, което според Димитров показва, че се поддържа стабилност. Страната ни е една от осемте страни членки на ЕС, които през сезон 2010 г. нямат води за къпане, несъответстващи на задължителни изисквания.

Основните причини, които влошават качеството на водите за къпане по Черноморието, са недостатъчният брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води.

На въпрос как може да се обясни това, че страната ни изпреварва държави с традиции в туризма като Испания и Италия, при положение, че тук все още има места, където фекални води се изливат директно в морето, Димитров посочи, че това може да се дължи на броя на пунктовете, които се взимат проби. “В държави с огромни плажни ивици, където има и добри, но и проблеми места за къпане, където се взимат много повече проби, е възможно крайният резултат да им отреди по-задно място. И обратно, в примера с Кипър, малки държави с по-малко контролни пунктове и проби да отчетат добри резултати“, посочи той.

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба при Българския червен кръст (БЧК), съобщи, че от 202 плажа по Черноморието през тази година 65 са отдадени на концесия, 35 са под наем, а останалите са неохраняеми. Томова коментира, че освен качеството на водата е много важно къпането да става само на охраняеми плажове. Статистиката за миналата година сочи, че от 138 удавяния 80% са в неохраняеми водоеми във вътрешността на страната и седем случая са били на охраняеми места. 10% от удавянията стават след употреба на алкохол, сочат още данните на спасителната служба.

През тази година около 3 900 спасители имат готовност да работят по Черноморието.

Във вътрешността на страната има само четири водоема, където къпането е разрешено – 3 в област Кърджали при язовир Кърджали и Студен Кладенец и при язовир Пчелина.

По отношение на басейните също се правят проверки от здравния контрол. У нас има регистрирани 1 281 открити и 488 закрити басейни. За сравнение общият им брой през 2002 г. е бил 449, съобщи главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Най-висок е броят им в областите Бургас – 478, Варна – 264, Благоевград - 171 и Добрич - 135. Най-малък е в Търговище и Шумен – по 3 и област Видин – 4 басейна. На наблюдение подлежат микробиологични и физико-химични показатели. Задължително се проверява и ефективността на дезинфекцията на водата в басейните и на санитарно-битовите помещения – съблекални, бани, тоалетни и др.

От здравното министерство обаче посочиха, че дори при най-добрата пречистваща инсталация, средата в басейните е много по-податлива на замърсяване, отколкото в естествените водоеми.

През миналата година регионалните здравни инспекции са извършили 18 188 анализа по физико-химични и 15 082 изследвания по микробиологични показатели. Несъответстващите на изискванията анализи по физико-химични показатели общо за страната са били 4.61%, а по микробиологични – 4.48%.

Освен проверките в рамките на държавния здравен контрол, законодателството задължава собствениците на басейните да извършват собствен мониторинг на качеството на водите в тях. По този ред са извършени още 30 208 платени анализа, по искане на фирмите, стопанисващи басейните.

При установени нарушения, както и отклонения в качеството на водите, в зависимост от степента на здравния риск се предприемат различни мерки - издаване на предписания с разписани задължителни мерки и срокове за изпълнението им, налагане на глоби и имуществени санкции, временно спиране на обектите до отстраняване на нередностите. Глобите, които се налагат при първо нарушение са от 200 до 3 000 лв., а при повторно - от 500 до 5 000 лв. При неизпълнение на заповед за спиране на обект санкцията може да достигне до 30 000 лв.