Москва на ядрената мушка

Появата на Русия на прицела на американските ядрени ракети едва ли може да се смята за изненада. Двете държави се разглеждат взаимно като мишена още от създаването на ядреното оръжие.

В секретна директива на Съвета на началник-щабовете от септември 1945 година се подчертава, че САЩ "трябва да осъществят всички нужни мерки за нанасяне на първи ядрен удар". След като анализира бомбардировките на Хирошима и Нагасаки и тогавашната неспособност на Съветския съюз да отговори на удар, Пентагонът разработва плана Тоталити, съгласно който СССР трябвало да бъде атакуван с 20-30 атомни бомби.

Само три години по-късно силата на предполагаемия удар е увеличена два пъти. Планът Фолик предвижда 20 съветски града да бъдат бомбардирани с 60 бомби. Следващата стъпка става разработването на плана Сизл , който предвижда нанасяне на ядрени удари по Москва /8 бомби/ и Ленинград /7/. Общо върху 70 съветски града се планирало да бъдат хвърлени 133 бомби.

През есента на 1949 година СССР извършва първия си ядрен опит, след което американските военни стигат до извода, че трябва да увеличат своя арсенал. След една година се ражда планът Дропшот, който само в първоначалния етап предвижда бомбардирането на 200 града с 300 бомби. Освен това в САЩ е изчислено кога ще настъпи "денят А" - последният благоприятен момент за нанасяне на удар без опасение за ответни действия. "Денят А" се очаквал в средата на 50-те години.

Всичко това само засилва надпреварата във въоръжаването. Съгласно "Основния план за война на САЩ" /1954 г./ почти 750 американски бомбардировача трябвало да унищожат 1700 обекта и 409 летища в СССР, за което се предвиждали 600-750 бомби. По същото време се появява и американската стратегия за "масирано възмездие". Тя се свежда до това, че САЩ трябва да бъдат готови да нанесат удар с всичките си ядрени сили, дори ако СССР започне само конвенционална война. Тази стратегия предвижда ядрения удар като единствено възможен начин за водене на война и съществува до 1967 година. Тогава НАТО приема концепцията за "гъвкавото реагиране", позволяваща в началния етап на бойните действия да се използва конвенционално оръжие.

Днес в случай на ядрена атака срещу Русия главната мишена за бомбите и ракетите ще стане именно Москва. Първи под прицела вероятно ще попаднат обектите на държавната власт - т.е. целият център на Москва, плюс министерството на отбраната и Генералният щаб. След това могат да пострадат и чисто военни обекти: щабът на Московския военен окръг около метро "Новокузнецкая", щабът на ВВС и ПВО на окръга и щабът на ВМФ, щабът на сухопътните войски на "Фрунзенская". В районите Соколники и Лефортово се намират щабовете на въздушно-десантни войски и военно-транспортната авиация, главното командване на вътрешни войски и комендантският полк. Части на централно подчинение, Главното разузнавателно управление, централното управление на Службата за външно разузнаване, академиите на Генералния щаб и на Федералната служба за сигурност, които се намират в някои крайни райони на Москва, също ще станат мишена на евентуален ядрен удар.

Няма да останат без внимание и военно-промишлените обекти. Най-зле от радиационна гледна точка ще пострада районът, където се намира институтът Курчатов с 11-те ядрени реактора. Дванайсетият се намира на територията на Инженерно-физическия институт /МИФИ/ на Каширско шосе. Под прицела могат да се окажат нефтопреработвателният завод в района Капотня, Конструкторското бюро Сухой и заводът за хеликоптери Мил в района Хорошевка.

Практически нито един град в Подмосковието няма да оцелее в ядрения ад, тъй като в тези градове се намират военни институти и заводи, а също щабът на ВВС, бившата дивизия Дзерджински, Таманската дивизия и други обекти.

С какво може да отговори на удара руската страна? Стратегическите ракетни войски преживяват тежки времена. От 19 дивизии, които имат в състава си ракетните войски през 2000 година, днес са останали само 10. От тях боеготовни могат да се смятат само две /Татишчевската в Саратовска област и една при Омск/. Останалите осем вече са се превърнали в своеобразни бази за съхраняване на въоръжение и техника. Освен това се предвижда от четири ракетни армии да бъдат съкратени две.

Първи "под ножа" ще отидат т.нар. "ракетни влакове", въоръжени с ракети Скалпел. Съгласно Договора СТАРТ-2 печална участ очаква и ракетите "Сатана", от които ще бъдат унищожени около 1000.

Знаменитите ракетни комплекси Топол съществуват във войските в два варианта - мобилен и в силози. Но реално само три полка от Татишчевската дивизия разполагат с модернизирани ракети Топол М в силози. Според експерти обаче ядреният потенциал само на Татишчевската дивизия бил колкото на Китай, Франция и Англия, взети заедно. Мощността на Топол М е приблизително 50 пъти по-голяма от тази на бомбата, хвърлена над Хирошима. Ракетата има радиус на действие, достатъчен да порази всеки обект в САЩ.

По БТА