Мотиви за промяна на Закона за далекосъобщенията

След влизането в сила на Закона за далекосъобщенията се създаде необходимата правна и регулаторна рамка в областта на далекосъобщенията и се извърши реално разделение на функциите на държавно управление от тези на регулиране на далекосъобщителния пазар.

Същевременно при това разделение, функциите по регулиране и контрол при осъществяване на далекосъобщенията се изпълняваха от държавен орган - Държавна комисия по далекосъобщения, към Министерския съвет.

Възлагането на подобни функции в страните от Европейския съюз е свързано със създаване на органи, в съответствие със спецификите и традициите на всяка европейска държава, но е бил следван принципът за относителна независимост на тези органи от органите на изпълнителната власт.

В проекта е предложено функциите по регулиране и контрол на далекосъобщенията да се осъществяват от независим, специализиран държавен орган - Комисия за регулиране на съобщенията (Комисията). Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, с висше образование, от които поне един икономист и един правоспособен юрист. Председателят на Комисията се избира с Решение на Министерския съвет, заместник-председателят и двама от членовете - с Решение на Народното събрание и един от членовете се определя с Указ на Президента на Република България. По този начин на Комисията се осигурява относителна независимост при вземане на решения от изпълнителната власт.

В тази посока са и предложените промени в проекта, които отменят изискването за одобрение от Министерския съвет на дейностите на Комисията в областта на лицензирането на далекосъобщителните оператори.

Същевременно с това, в изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Конституцията на Република България, свързани със суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, е предложено председателят на Комисията, да бъде определян с Решение на Министерския съвет. Предвидено е мандатът на членовете на Комисията да е пет години, като при конституирането ѝ първоначалните членове ще бъдат определяни/избирани съответно от Министерския съвет - за срок от пет години, от Народното събрание - за три години, а от Президента на Република България - за една година.

С проекта за закон се въвеждат разпоредби, подготвящи прехвърянето на регулаторните функции в областта на пощенските услуги към секторния регулатор в съобщенията - Комисия за регулиране на съобщенията. Един от основните акценти в исканите от Главна Дирекция "Разширение" на Европейската Комисия през тази година допълнителни разяснения и информация, бе поставен върху съществуващия за сега конфликт на интереси - министърът на транспорта и съобщенията упражнява правата на едноличен събственик на капитала в "Български пощи" ЕАД и същевременно на него са възложени регулаторните функции в областта на предоставянето на пощенските услуги. В съответствие с гореизложеното се подготвя проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.

В проекта на закон се прецизират правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, свързани с управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди.

С тези изменения се прави сериозна стъпка в посока удовлетворяване препоръките на Главна Дирекция "Разширение" на Европейската комисия относно укрепване независиимостта на регулаторния орган в далекосъобщенията и изваждане на регулаторните функции в пощенските услуги извън министерството..

Разпоредбите на закона, които са свързани с прилагането на Директивите на ЕС от т. нар. "Нов подход", са приведени в съответствие с принципите, заложени в Закона за техническите изисквания към продуктите. С това се премахва дублиране на разпоредби между Закона за далекосъобщения и Закона за техническите изисквания и, което е по-важно, се отстраняват противоречията между двата закона. С това се създават правни основи за своевременно внедряване на два нормативни акта на Министерския съвет - наредби за "Електромагнитна съвместимост" и "Оценяване съответствието на далекосъобщителни устройства".

Промените в чл. 53 регламентират изрично механизмите за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър, когато е необходим за разширяване, развитие или модернизиране на лицензираните далекосъобщителни мрежи и след преценката на Комисията за регулиране на съобщенията, че присвоеният ограничен ресурс е бил използван ефективно.

С промените в чл. 84 се дава възможност на Комисията за регулиране на съобщенията, при ясни - нормативно определени в наредба на министъра на транспорта и съобщенията правила, да съдейства на далекосъобщителните оператори за разрешаване на проблемите им при осигуряване на взаимно свързване на далекосъобщителните им мрежи. Промените отчитат необходимостта такива проблеми, които се отразяват съществено върху динамиката в развитието на далекосъобщителния пазар, да могат да се разрешават по възможно най-бързия начин, при отчитане интересите и на двете страни. Функцията на Комисията за регулиране на съобщенията като регулатор на далекосъобщителния пазар ѝ дава възможност обективно и компетентно да съдейства за разрешаването на подобни проблеми. Предложената възможност за по-бързо административно решаване по никакъв начин не препятства задължителната съдебна защита, тъй като решенията на Комисията подлежат на съдебен контрол - обжалване по реда на Закона за административното производство.

В съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Конституцията на Република България в проекта е законово определен механизмът за използване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. Предвидено е това суверенно право на държавата да бъде предоставяно чрез индивидуална лицензия от Комисията за регулиране на съобщенията, по реда на предоставяне на радиочестотен спектър, необходим за осъществяване на далекосъобщения. По този начин е спазено изискването на Решение № 18 на Конституционния съд от 30 юни 1998 г. по конституционно дело № 17 от 1998 г. (обн. ДВ, бр. 77 от 1998 г.), а именно, че суверенните права на държавата по чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията, предвид тяхната специфика, могат да бъдат упражнявани както чрез предоставяне на концесии, така и чрез даване на разрешения (лицензии), като законът определя кой режим се прилага.

В Закона за далекосъобщенията се съдържат разпоредби, които регулират начина на разпределение на лицензионните такси, както и таксите за ограничен ресурс. Промяната в разпределението на първоначалната лицензионна такса и допълнителната еднократна такса се налага от необходимостта да се пренасочат финансови средства за провеждане на дейности с цел развитие на далекосъобщителния пазар и информационните и комуникационни технологии, финансиране на проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната и гарантиране на финансова възможност на държавните органи да провеждат държавната политика на регулиране и управление в областта на далекосъобщенията и информационните и комуникационни технологии. Предложено е да бъде регламентирана нова такса за ползване на ограничен ресурс - от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

В редица нормативни актове е предвидена бланкетната възможност за отклонение от диспозитивни или императивни разпоредби, когато това е предвидено в закон, указ или акт на Министерския съвет, или се предвижда налагането на определени санкции, само ако това е предвидено в изброените актове. С цел да бъде засилен превантивният, текущ и последващ контрол в областта на далекосъобщенията, както и отстраняването на неблагоприятни последици при нарушаване на нормативните актове, е необходимо в Закона за далекосъобщенията да се приемат изменения и допълнения, които да разширят правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията при осъществяване на контролната дейност. Такива промени са направени съответно в чл.121, чл. 125 ,чл. 129 и чл.144.

Направено е предложение за изменение и допълнение и на други правни норми, извън гореизброените, с цел да се детайлизира тяхното съдържание и да се избегне тяхното евентуално противоречиво и нееднозначно правно тълкуване. Така например допълнението в чл. 28, т. 1 пояснява изрично, че в дейността на Комисията за регулиране на съобщенията по разработване политиката за управление и самото управление на радиочестотния спектър за граждански нужди, се включва и правомощието да предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на лицензирани далекосъобщителни оператори. Пояснителен характер имат и измененията и допълненията на чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 75 и чл. 78.

Проектът за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията не предвижда съществена промяна в правната рамка на регулиране на далекосъобщенията и е в съответствие с принципите на Закона за далекосъобщенията, Секторната политика в далекосъобщенията на Република България и международните актове, по които Република България е страна или чието приемане е първостепенна задача за страната.