Може ли Блеър да накара Буш да сподели неговата вяра в международните институции?

Няма да е пресилено да се каже, че обликът на следвоенния свят, а не само на следвоенен Ирак, вероятно ще се определи в тази страна, след като приключат бойните действия. Ирак може да стане място на частично помирение между САЩ и техните отчуждили се /бивши/ съюзници, между Америка и ООН, между американци и араби и - не на последно място, между доста различните цели на Америка и Великобритания в прогонването на Саддам Хюсеин със сила.

Възможно е също така Ирак да стане мястото, където разривът на интереси и политика, откроил се в периода преди войната, ще бъде потвърден и задълбочен.

Най-неотложен е въпросът за ролята на ООН в Ирак. Затова в Кемп Дейвид премиерът Тони Блеър почти със сигурност ще се опита да убеди президента Буш публично да се изкаже положително за тази роля, макар и с мъгляви фрази.

Буш е подложен на натиск от хора в и извън правителството, които искат да държат ООН настрана. Но възможно е той да разбере и това, че ООН може да е единствената "стратегия за изход" за американските военни, които не желаят да останат в Ирак като мироопазващи сили - въпреки че, колкото и да е парадоксално, искат да имат бази там.

ООН може да послужи като "стратегия за изход" и за евентуалната американска гражданска мисия, която може да се окаже неспособна да се справя сама с трудния иракски политически живот.

Също така след войната "може да се прояви отново предпочитанието на американците да действат съвместно със съюзниците" и анкетите да покажат нежелание за едностранни изяви в Ирак, посочи Бил Мейнс, ръководител на либералния вашингтонски мозъчен тръст Юрейша Фаундейшън.

Поради тези причини Буш ще иска да си остави отворени всички възможности за избор, но без да се ангажира засега с някоя от тях. Блеър, от своя страна, се нуждае от ООН на най-видно място сега, за да успокои и критиците си, и поддръжниците си във Великобритания, а също и като начин да закърпи отношенията с Франция и Германия.

На по-дълбоко равнище въпросът е дали вярата на Блеър в международните институции начело с ООН ще бъде възприета от по-прагматичните елементи в правителството на Буш, или ще вземат връх идеологиите.

Всичко се свежда до основния въпрос как да бъде управляван Ирак. Американците вече създадоха система от три елемента за управление на страната. Тя е различна от всички други, установени в следконфликтни райони през последните години.

В Камбоджа, Източен Тимор, Босна и Косово мироопазването - военният компонент, бе в ръцете на получили международно одобрение сили, сформирани от много държави. В Ирак тези сили ще бъдат предимно американски, с малко участие на Великобритания и може би на други страни, подкрепили Америка във войната.

В споменатите по-горе райони бе установена многонационална гражданска администрация, докато тук американците предвиждат само американски екип, оглавяван от запасния армейски генерал Джей Гарнър. В екипа не са включени британци - вероятно нито им е предлагано, нито е имало желание за това.

И накрая: на другите места агенциите на ООН и големите неправителствени организации бяха главните организатори на помощите и възстановяването. В случая с Ирак търговски фирми - досега само американски, наддават за договори. При това става дума не само за пътища, мостове, електростанции и водоснабдяване, но очевидно и за някои аспекти на политическото възстановяване, например възобновяването на местните органи на управление.

Но тази комбинация от военна окупация, проконсулско управление и корпоративно възстановяване не би могла да просъществува повече от няколко месеца. Затова и вниманието се насочва към следващия етап - частичното предаване на властта на иракчани при едновременни опити да се договори роля за ООН.

Главната задкулисна битка във Вашингтон тази седмица бе между онези, които искат повечето членове на временната иракска администрация да бъдат от лидерите на Иракския национален конгрес, и другите, които искат асамблея от представители на всички иракски райони да изберат такава администрация.

Това е класически следосвобожденски конфликт между вътрешни и външни хора и между различни формации от двете групи. Конфликтът повдига и въпроса за участието на предполагаемо "чисти" елементи от военните, полицейските и гражданските служби на режима на Саддам Хюсеин.

Но този бъдещ етап ще включва и сблъсък между онези, които не искат да имат нищо общо със Съвета за сигурност, и онези, които виждат ООН като "много полезен фактор, даващ ни възможност отчасти да се освободим от ангажимента", според Томас Каръдърс от Фондацията Карнеги. Както посочи друг вашингтонски експерт обаче, "трудно е да се даде висока оценка на явния краен национализъм на някои от тези хора".

ООН едва ли ще остане пасивен наблюдател на подобни спорове във Вашингтон. Както посочи председателят на 57-ата сесия на Общото събрание на ООН Ян Каван, Съветът за сигурност ще трябва да се убеди, че на ООН се отрежда значителна и достойна роля.

Разединението в американското правителство не е по въпроса дали е нужно то да има доминираща роля в Ирак след Саддам. Правителството има различия за начините, по които това ще бъде осъществено, и затъва в множество нерешени противоречия.

Въоръжените сили искат колкото е възможно по-малка мироопазваща функция, но същевременно Пентагонът желае да прехвърли своите близкоизточни сили от Саудитска Арабия в Ирак.

Правителството не иска да плаща огромни суми пари за управлението на Ирак /освен колосалните 75 милиарда долара, поискани тази седмица за войната/, но то знае, че изземането на парите от иракските петролни приходи ще е политически контрапродуктивно.

Противниците на участието на ООН искат организацията да не стъпва в Ирак освен за хуманитарни дейности от периферен характер. Но все пак Държавният департамент знае, че ООН ще внесе известна легитимност. Буш знае, че пътят към парите на други хора минава през ООН и че неговият верен съюзник Тони Блеър има нужда ООН да присъства в Ирак като пратньор, а не като слуга.

С проблема може да се жонглира, докато войната заема централно място на сцената, но той не може да бъде избягван за дълго време, а и крие опасността да прекъсне връзката между двамата лидери.

По БТА

© Copyright Mediapool