Може ли политиката на "моркова и тоягата" да спре миграцията от Африка към Европа

Миналата седмица ЕС сключи споразумение с Мали, предвиждащо съюзът да предостави финансови средства за развитие, създаване на заетост и укрепване на границите в замяна на принос от страна на Бамако в борбата срещу каналджиите и съгласие да приема обратно депортирани лица от Европа.

Спогодбата с Мали е част от цялостната политика на Брюксел на по-засилено сътрудничество в областта на миграцията със страните на произход и транзит в Африка и Близкия изток с цел да предотврати повторение на миналогодишния безконтролен приток на около 1,4 милиона бежанци и мигранти, които дойдоха по бреговете на съюза.

ЕС работи над сходни споразумения с Етиопия, Сенегал, Нигерия и Нигер, като целта е да може да депортира бързо мигрантите, които идват в Европа, но не покриват условията за бежански статут.

В четвъртък на заседанието на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители от съюза приеха да се стремят към по-активно взаимодействие с африканските страни, но същевременно представители на структури от областта на политиката по миграцията предупредиха, че възприемането на подхода на "моркова и тоягата" може да създаде опасен прецедент.

Според най-известното подобно споразумение, това с Турция, на Анкара бяха обещани ускорени преговори за членство в ЕС, както и помощ в замяна на пресичане на миграционния поток към Европа - съставен предимно от сирийци, насочили се към Гърция.

Но този договор, който беше сключен през март и се основава на принципа "един за един" - тоест един бежанец от Турция идва в Европа за всеки сириец, приет обратно на турска територия - беше силно критикуван от ООН и правозащитни организации.

Следват мненията на някои експерти за споразумението на ес с мали "пари срещу миграция":

Димитриос Пападимитриу, председател на европейския институт за миграционна политика:

"малийското споразумение ще подложи на изпитание три неща. Първо, отовността на Европа да прави това, което всеки суверенен териториален субект трябва да прави, ако иска да защитава интересите си, или ще продължи да се самозаблуждава с добре звучаща, но неискрена реторика за ценности.

Пътят пред Европа по този въпрос е да подбира имигрантите, които са ѝ необходими и които тя иска; да възстанови контрола над средиземноморските си граници, да бъде сериозна по отношение на екстрадирането на имигрантите, които нямат право да са на нейна територия, и кандидатите с отказан бежански статут; да затегне режима за получаване на убежище и винаги да има предвид сигурността на гражданите.

Второто изпитание ще бъде за готовността на Европа да влага значителни ресурси и да използва наличния си политически инструментариум за овладяване на всички видове имиграция.

И трето, способността на Европа да загърби продължаващите спорове по въпроса каква да е реакцията ѝ и да постигне споразумение въз основа на здравия разум, което да отчита факта, че държавите членки няма просто като под строй да възприемат по един и същ начин всеки един аспект на този въпрос.

Ако това споразумение се окаже "старо вино в нови бутилки", то ще се провали; ако успее, това ще стане единствено благодарение на разбиране и от двете на страни, че нещата не могат повече да продължават постарому.

Пол мели, сътрудник на програмата за африка към института чатъм хаус:

"мали беше очевиден партньор за едно от първите споразумения от този тип, защото така или иначе още отпреди това поддържаше близки отношения с европа по въпросите на развитието и сигурността, а и от много години е един от основните източници на миграция от африка към европа.

Сам по себе си документът няма да бъде достатъчен да трансформира коренно огромния и комплексен натиск, който предизвиква нелегалната миграция.

Истината е, че има огромна разлика между жизненото равнище и възможностите за заетост в Европа и страните от Мали и региона на Сахел. Тази пропаст, която е един от основните двигатели на миграцията, ще се запази за още години напред, а може би и десетилетия.

През последните три години Сахел се превърна в приоритетна ос на европейската външна политика. В Брюксел и много от европейските столици вече в доста голяма степен се признава, че благосъстоянието и стабилността на сахелските страни трябва да бъдат първостепенен въпрос, защото това е в интерес на самата Европа.

Споразумението предизвика известено напрежение в Бамако, където сред гражданското общество се надигнаха гласове, които определиха документа като предателство и изразиха възмущението си от това, че тяхното правителство помага на Европа за улесняване на депортацията на нелегални мигранти в Мали.

Карън Харгрейв, изследовател от организацията за хуманитарна политика към института за чуждестранно развитие:

"Европа използва финансовите средства за развитие и обещанието за създаване на работни места като стимул за Мали да извършва граничен контрол от нейно име.

След споразумението ЕС-Турция, което съюзът се надява да използва като модел за страни от Нигерия до Афганистан, подобни спогодби превръщат уязвими хора в разменна монета.

Като дава приоритет на намаляването на молбите за убежище, Европа изпраща ясен сигнал, че вътрешнополитическите съображения са от по-голямо значение, отколкото правата на засегнатите хора.

Както показаха нашите изследвания, с насърчаването на такива споразумения Европа създава прецедент за останалия свят - вътрешните съображения могат да са легитимно оправдание да бъдат въвеждани извънредни мерки с цел ограничаване броя на бежанците и мигрантите.

Нещо повече, изследванията показват, че вместо да насърчават хората да си останат в Мали в краткосрочен план, тези икономически стимули може да имат тъкмо обратния ефект, а именно да увеличат миграцията, тъй като с повишаването на доходите на домакинствата хората вече ще имат по-голяма възможност да си позволят финансово да емигрират.

По БТА.