Муниции може да гърмят отново

Има реална опасност инцидентът във военните складове в Челопечене да се повтори, но този път в складове на частни фирми, които са под контрола на МВР.

През последните години голямо количество боеприпаси с изтекъл срок на годност се продава на частни фирми, които са ги закупили след процедури, обявени от Министерството на отбраната. Фирмите от своя страна препродават цветните метали в тях, обясни за Mediapool председателят на Сдружението на специалистите по боеприпаси в България полк. Валентин Радев.

Между 35 хиляди и 45 хиляди са ненужните боеприпаси с изтекъл срок на годност в България. Само до преди три години са били 96 хиляди тона. В бизнеса има около 10 фирми, които са големите играчи.

От сдружението са против боеприпасите да се продават на частните фирми, тъй като, по тяхно мнение, специалистите по унищожаването им от МО са по-добри.

Спешно трябва да се отделят 10 млн евро за инсталация

България спешно трябва да закупи инсталация за утилизация (преработване), като това е записано още в Националната програма за утилизация на боеприпасите от 2002 г. Оферти не липсват, в МО се правят презентации на фирми от Германия, Норвегия и други страни, но до момента няма политическо решение за закупуването на инсталацията, чиято цена варира в зависимост от различните оферти и е средно 10 млн. евро. Според запознати много от специалистите по утилизация на боеприпаси са напуснали и в момента се усеща липса на подготвени кадри.

Според полк. Радев, от НАТО са идвали сигнали, че бавим утилизацията и именно заради това проектът е бил сложен към приоритетните за Министерството на отбраната. От сдружението пък още преди две години са сигнализирали за ситуацията до президентството, Министерския съвет и МО, но няма резултат.

Международната цена за утилизацията на един килограм боеприпаси е 50 цента. За утилизацията на останалите боеприпаси в България са необходимо около 30 млн. евро.

За ситуацията са виновни всички военни министри през последните 10 години

Бившият военен министър Николай Свинаров, в чийто мандат България бе приета в НАТО, обясни за Mediapool, че страната ни не е поемала конкретни ангажименти в какъв срок да се освободим от излишните боеприпаси. Трябвало е обаче да следваме утвърдения принцип за унищожаването им. Имало е идея съвместно с фирми от страни членки на Алианса да се престъпи към утилизацията. В крайна сметка обаче до конкретен договор не се е стигнало въпреки наличието на интерес от компании. Действало се е и по проекти с БАН, но те не са дали резултат поради липсата на достатъчно финансиране.

В същото време е имало и интерес и към закупуването на наши боеприпаси с отпаднала необходимост от други страни, които обаче влизат в забранителните списъци на НАТО и ЕС за търговия с оръжие.

Свинаров посочи, че за забавянето на утилизацията са виновни всички военни министри от Георги Ананиев от правителството на Иван Костов до последния, включиетлно и той самият.

Последният ресорен зам.-министър на отбраната, отговарящ за утилизацията, бе Симеон Николов, към който експертите в бранша отправят сериозни критики. Николов (от квотата на БСП) напусна поста, когато министър стана Николай Цонев.

Според Министерството на отбраната от 2001 г. до 2007 година с Държавния департамент на САЩ са сключени 3 договора за предоставяне на финансови средства за подпомагане на процеса на унищожаване на боеприпаси и въоръжение. С финансовата помощ от близо 2 600 000 долара са унищожени около 80 000 единици малки оръжия и леко въоръжение и над 6 000 тона боеприпаси.

Боеприпасите за унищожаване нарастват годишно с около 10%. Те се съхраняват в складови бази, за цялостната издръжка на които военното ведомство дава близо 6.5 млн. лв. годишно.