МВФ: Ръстът на заплатите засега не пречи на икономиката

Фондът опроверга българските работодатели, които не спират да се бунтуват срещу по-високата цена на труда

МВФ: Ръстът на заплатите засега не пречи на икономиката

Ускореният ръст на заплатите в България през последните години не пречи на икономиката на страната и на този етап не ограничава нейната конкурентоспособност. Това заяви в отговор на журналистически въпрос Алехандро Хайденберг, представител на фонда за България и Румъния при представянето в София на пролетната икономическа прогноза на фонда за Европа. По думите на Хайденберг, ако заплатите продължат да растат над производителността за по-дълъг период от време обаче, в един момент те ще започнат да ограничават конкурентоспособността, но засега няма знаци това да се случва.

Анализът на МВФ на практика опровергава непрестанните критики през последните 1-2 години на работодателските организации, които не спират да се оплакват, че заплатите растат по-бързо от производителността на труда.

За да не се стигне до намаляване на конкурентоспособността, правителството трябва да реформира пазара на труда, така че да се намали проблемът с недостига на работна ръка, което ще успокои заплатите, става ясно от доклада на МВФ.

Като цяло пазарът на труда в Европа се подобрява, а безработицата спада. Нивото ѝ е над предкризисните равнища в старите страни членки (ЕС15) – около 7%, и под предкризисните нива в новите членки – около 6%, става ясно от доклада на МВФ.

В него се отбелязва, че заплатите растат и в стара, и в нова Европа, но ръстовете в новите държави членки са значително по-високи. В ЕС15 растежът на възнагражденията през 2017 г. е бил под 2%, докато в новите членки на съюза се движи средно около 6%. В България в последните 1-2 години средната заплата расте с 9-10% на годишна база.

Анализът на МВФ сочи, че факторите за повишаване на възнагражденията в стара и нова Европа са различни. Най-голям принос за по-високите възнаграждения в ЕС15 според доклада имат инфлацията и производителността на труда, които обаче също са на сравнително ниски нива.

В новите страни членки обаче по-значимо влияние оказват други фактори като недостига на работна ръка, особено квалифицирана, и миграцията на работната сила към по-богатите страни членки. На практика ръстът на заплатите много бързо се влияе от нивото на безработицата. В този случай производителността и инфлацията имат по-малка роля и на този етап нарастването на заплатите не води до силен ефект върху инфлацията.

Заради различните фактори, които движат цената на труда в различните части на Европа, МВФ препоръчва различни публични политики. Например стара Европа трябва да продължи усилията си да покачва инфлацията и инфлационните очаквания, докато нова Европа е добре да разработи политики за ограничаване на несъответствието между потребностите на пазара и квалификацията на работната ръка. Трябва да се подкрепят и мерки за включване на пазара на труда на икономически неактивните. Целта е да се ограничи недостигът на работна ръка, за да се успокоят ръстовете на заплатите, които в един момент ще започнат да подкопават инвестициите и растежа.

Български икономисти оспориха някои от заключенията и препоръките на МВФ в публична дискусия по повод представената прогноза. Доц. Ралица Ганева от Софийския университет например заяви, че дори държавата чрез своите политики да подкрепя образованието, има опасност по-високо квалифицираните българи да отидат в чужбина на по-високо платени работни места. По думите ѝ има опасност цели сектори в публичната сфера да останат без достатъчно работна ръка като медицински сестри, учители и т. н. Затова според Ганева е необходима ефективна политика по доходите в публичния сектор.

Още от Бизнес