МВФ: Световният икономически срив е ограничен, но бедността расте

Шефката на ЕЦБ обяви, че изкупуването на дългове и кредитирането ще продължат

Кристин Лагард и Кристалина Георгиева, архивна снимка ЕПА/БГНЕС

Глобалната икономика се възстановява от дълбините на коронавирусната криза, но има признаци на забавяне на възходящи импулс в страните с нарастващи нива на инфекция от Covid-19, заяви Международният валутен фонд (МВФ) в нов доклад за големите икономики на страните от Г-20, съобщи Ройтерс в четвъртък.

Докладът, публикуван преди виртуалните срещи тази седмица на финансовите представители и лидери от Групата на 20-те най-силно развити и развиващи се държави, предупреждава, че кризата вероятно ще остави дълбоки, нееднакви белези.

В отделна публикация в своя блог управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че предстоящият икономически път остава "труден и склонен към временен неуспех".

През миналият месец МВФ прогнозира свиване на глобалната икономика от 4.4% през 2020 г., като очаква световната икономика да се върне към растеж от 5.2% през 2021 г., но заяви, че перспективите за много от развиващите се пазари са се влошили.

Докато фискалните разходи от близо 12 трилиона долара и паричните политики в световен план са предотвратили още по-лоши икономически резултати, бедността и неравенството се увеличават и е необходима по-голяма подкрепа, отбелязва валутният фонд.

Новите вирусни огнища и по-строгите ограничения за мобилност, както и забавяне в разработването и разпространението на ваксини могат да намалят растежа, да увеличат публичния дълг и да влошат икономическите белези, предупреди Кристалина Георгиева, цитирана от БНР.

Тя призова страните от Г-20 да действат бързо и единно, за да осигурят непрекъсната подкрепа и да осигурят наличието на достатъчно ваксини по целия свят, защото ако пандемията не бъде победена навсякъде, възстановяването може да не продължи.

В началото на седмицата ръководителят на Световната здравна организация заяви, че лидерите на Г-20 са имали възможност да се ангажират финансово и политически с глобалната програма COVAX, създадена да предостави ваксини срещу Covid-19 на по-бедните страни.

По време на все още настоящия американски президент Доналд Тръмп САЩ заплашиха да се оттеглят от СЗО и отказаха да се присъединят към COVAX, но експерти казват, че неговият наследник, демократът Джо Байдън, може да промени курса, след като встъпи в длъжност на 20 януари догодина.

Георгиева също така призова лидерите на Г-20 да се ангажират с увеличаване на инвестициите в зелени технологии и повишаване на цените на въглерода, оценявайки, че това може да стимулира глобалния брутен вътрешен продукт и да създаде около 12 милиона работни места в рамките на едно десетилетие.

МВФ призова и страните от Г-20, чиято виртуална среща ще е в Рияд, да се въздържат да налагат или да засилват търговски ограничения и да премахнат бързо въведените от началото на годината относно всички медицински стоки и услуги, както за всички стоки и услуги, свързани с производството и продажбата на ваксини.

Фондът призовава освен това Великобритания и ЕС да ратифицират търговско споразумение, за да се избегнат нови търговски бариери.

Притеснения относно икономическото възстановяване изрази в четвъртък и управителят на Европейската центарлна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард пред Комисията по икономически въпроси на Европейския парламент. Според нея ръстът на случаите на Covid-19 в цяла Европа и последвалите мерки за ограничаване на пандемията допринасят "за и без това повишеното ниво на несигурност" и представляват сериозно предизвикателство за глобалната икономика.

Шефът на ЕЦБ отбеляза частичния и неравномерен отскок при растежа на БВП на отделните страни членки на еврозоната, както и продължаващата слабост в сектора на услугите като ключови въпроси, влияещи върху икономическите перспективи.

Според Лагард фискалните стимули остават от "ключово значение", за да може еврозоната да се възстанови от коронавирусната криза.

Въпреки че потвърди, че ЕЦБ ще продължи да се справя с кризата "със същия подход и същата решителност", тя отбеляза, че стимулите трябва "бързо" да допълват и укрепват паричната политика.

Към днешна дата правителствата от еврозоната са приложили фискални стимули, равняващите се на над 4% от БВП на региона само в рамките на 2020 г., посочи Лагард и определи това като ефективни действия.

Тя призова за незабавно функциониране на финансовия пакет "Следващо поколение ЕС", тъй като неговите ресурси могат да улеснят експанзивни фискални политики, най-вече в държавите от еврозоната с ограничено фискално пространство.

"По-важно от всякога паричната политика и фискалната политика да продължават да работят ръка за ръка, като това се прави при пълно зачитане на мандата и независимостта на ЕЦБ", заяви Кристин Лагард.

"Реакцията на Европа на кризата досега е не само впечатляваща, но и високоефективна. Навлизайки във втората ѝ фаза обаче, трябва да проявим постоянство и да продължим със същия ангажимент по отношение на хората в Европа", отбеляза тя и цитира проучване на Евробарометър, според което европейците искат точно това.

Купуването на дългови книжа по временната Програма за извънредно изкупуване в условията на пандемия и огромните заеми на банките ще си останат основните инструменти за приспособяване на паричната ни политика към сегашната ситуация, добави шефката на ЕЦБ.

Централната банка ще заседава в началото на декември, за да реши за нов набор от мерки за подкрепа на икономиката в еврозоната.

Споделяне

Още от Бизнес