МВР и прокуратурата спорят кой е виновен за безнаказаната престъпност

Ден преди официално публикуване на доклада на Брюксел, вътрешният министър Михаил Миков и главният прокурор Борис Велчев влязоха в спор кой е виновен за провала в борбата с корупцията и организираната престъпност. Това стана в рамките на дискусията по прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс, организирана във вторник от фондация "Конрад Аденауер".

Подобни спорове се случват циклично по оста съд-полиция-прокуратура непосредствено преди и след докладите на Европейската комисия. За да се спази традицията, бе лансирана и идея за създаване на ново спецзвено за борба с организираната престъпност и корупцията. Дебатите вероятно ще проточат до началото летните отпуски.

Ръководителят на държавното обвинение категорично отказа неговата институция да поеме пълната отговорност за критиките на Брюксел. Той изтъкна, че "формално погледнато" в доклада на ЕК няма никакви критики към прокуратурата, но допълни, че ще поемат част от общата вина. В публикуваните досега варианти на документа ясно се казва, че няма резултати в борбата с престъпността.

Миков заяви директно, че прокурорите не са достатъчно ангажирани в процеса на разследването, което е обща отговорност. "Не може някои да си карат дежурствата от вкъщи. Прокурорите са далеч от идеята, че носят съотговорност за резултатите от разследването. Въпросът за неговото качество трябва да се подели", каза той, визирайки практиката на дежурства в прокуратурата.

Велчев дообясни, че дознанието е "задръстено" от дела и не може да си свърши работата, особено в големите градове. Според него настоящата формула, по която работи разследващата полиция, говори за "сериозни структурни проблеми".

Още едно спецзвено

Обвинител №1 и политическият ръководител на МВР влязоха в задочен спор през медиите и за лансираната от Велчев идея за създаване на ново междуведомствено секретно звено за борба с организираната престъпност. Главният прокурор заяви, че това е препоръка и на Брюксел, но според Миков е опит за "размиване на отговорност". Предложения за създаване на нови звена обикновено се появяват около датите, в които се публикуват евродокладите. След доклада на ЕК преди две години се създадоха множество "спецзвена" за разследване на тежките престъпления в прокуратурите.

"Прокуратурата съвместно с МВР, ДАНС, данъчните и митническите служби трябва да измислим най-добрата формула, за да създадем това звено и да му дадем необходимия комфорт да си върши работата. Основата цел е да бъдат ангажирани всички институции, но едновременно да се спре изтичането на информация. Това е една от препоръките на Брюксел", каза Велчев. Идеята му е звеното да се постави под административното ръководство на прокуратурата. То трябва да започне работа през есента на тази година. Велчев смята, че в рамките на шест месеца, ако бъде осигурен необходимият комфорт за работа на това звено, ще има реални резултати.

"Ако това е идея в рамките на прокуратурата я приветствам, крайно време беше. Аз не обичам тези междуинституционални истории, които водят до разминаване на отговорността", отговори Миков.

В крайна сметка двамата се споразумяха младшите дознатели да бъдат пращани два месеца в прокуратурата, а младшите прокурори при дознателите, за да се трупа опит и се запознават с обстановката.

Спорът не подмина и темата за специалните разузнавателни средства. Миков заяви, че прокуратурата е почерпила от "лошия опит на МВР при ползването на СРС-та", но не уточни какво точно има предвид.

Нов Наказателен кодекс

Главният прокурор Борис Велчев призова за нов Наказателен кодекс и поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, които да разтоварят правоохранителната система от дела. Той за пореден път се обяви за отделяне на тежките от леките престъпления (б.ред. простъпки). Велчев определи натоварването на дознателите и прокурорите като "чудовищно", което създавало впечатлението, че делата "потъват" и по тях не се работи.

От своя страна министърът на правосъдието Миглена Тачева посочи, че на дневен ред въпросът за работата на следствието. Не е правилно 550 юридически добре подготвени следователи на практика да са скъпо платени безработни, каза Тачева. Според нея трябва да се направи всичко възможно следствието да бъде натоварено и да подпомогне работата на съдебната система.

Велчев заяви по този въпрос, че е по-добре да понесем критики от Брюксел за новото възлагане на права на следователите да разследват, отколкото да свиваме възможностите на правоохранителните органи в досъдебното производство.